Драмата на науката на XX век и интригуващата й връзка с финансисти и правителства се разкрива най-силно в забележителния живот на Никола Тесла. В биографията му могат да се открият всички елементи на трагедията. Велик откривател, който няма равен на себе си, Тесла се превърнал в мишена на старите дебнещи сили, готови да унищожат бъдещето заради егоистичния стремеж за запазване на статуквото. А за онези, които са запознати с живота му, Тесла си остава обект на интерес, на възхита и на светове, чието осъществяване тепърва предстои. За тях той е човекът, съединяващ старомодния XIX век и бляскавото бъдеще. Той е технологичният Колос, сочещ пътя към нови надежди.
Биографията на Никола Тесла трябва да бъде поместена на първите страници на всеки учебник по физика. И въпреки това ще открием, че името му се подминава във всички области, в които някога той е бил безспорен връх. Няма начин подобен пропуск да не събуди подозренията ни. В живота на Тесла виждаме картината на собственото ни бъдеще. В него е изписана съдбата на света. Постиженията му са несравними. Светът все още не е съзрял достатъчно, за да осъществи най-големите му открития. За известен период всички главни действащи лица на Земята са били обърнати към Тесла. Той си остава легендата, идеалът, архетипът на всички учени от XX век.
Но кой е Никола Тесла и откъде се е появил? Как е стигнал до това високо положение и какво всъщност е открил? Тесла е роден през 
1856 г. в доста заможно сръбско семейство. Баща му бил източноправославен свещеник, а чичовците му - известни военни герои. Получил образованието си в Грац, след което се преместил в Будапеща. През целия си живот бил благословен - или прокълнат -да получава ярки и живи видения. Според терминологията на Райхенбах Тесла би трябвало да се определи като свръхчувствителен. Именно благодарение на забележителните си видения той успял да изобрети устройства, които викторианският свят не познавал. Всъщност виденията му станали причина светът да бъде такъв, какъвто го познаваме днес.
1856 г. в доста заможно сръбско семейство. Баща му бил източноправославен свещеник, а чичовците му - известни военни герои. Получил образованието си в Грац, след което се преместил в Будапеща. През целия си живот бил благословен - или прокълнат -да получава ярки и живи видения. Според терминологията на Райхенбах Тесла би трябвало да се определи като свръхчувствителен. Именно благодарение на забележителните си видения той успял да изобрети устройства, които викторианският свят не познавал. Всъщност виденията му станали причина светът да бъде такъв, какъвто го познаваме днес.През младостта си Тесла посещавал различни университети в Източна Европа. Докато задълбавал в науките, той разбрал за новите и коварни научни тенденции, поставящи под въпрос достоверността на човешките сетива и разум. Пламенният Тесла изпитвал мъка за съвременното човечество и интелектуалното му търсене на душата. Неспособен да намери утеха в аудиториите, той потърсил убежище в едно по-романтично отношение към науката и природата. Не успял да го открие. Професорите неизменно прокарвали „новите възгледи", според които заобикалящата ни природа е „инертна... мъртва... обикновен сбор от различни сили".
Този квантитативен режим набирал сила сред академичните кръгове, които не след дълго се опитали да го наложат във всяка област на познанието. Онези, които не приемали новите правила, бивали принудени да се откажат от научна дейност. Тесла категорично отхвърлил тези идеи, основавайки се на силата на собствената си интуиция. Повечето от преподавателите му биха казали, че той не става за студент. Крайно чувствителният към всякакви подобни догматични повеи Тесла отхвърлял тезите им и търсел някакви по-добри средства за изучаване на природата. Ако искал да преуспее в инженерството, това трябвало да стане само чрез сътрудничество със силите на природата, а не с противопоставянето срещу тях. Ясно му било, че новата атака на науката срещу света в крайна сметка ще доведе до ответен удар от страна на природата.
Вътрешното му негодувание се изразявало открито и откровено, което създало донякъде лоша слава на младия Тесла в закостенелите университетски среди. Висшите учебни заведения приличали по-скоро на военни академии, отколкото на места, в които се приветствала оригиналността на мисълта. Тесла отправил предизвикателства към прекалено много високопоставени хора с провокиращите си въпроси и вместо отговори получавал порицания.
Талантлив изследовател и страстен читател, Тесла имал щастието да се натъкне на някои забравени трудове по естествознание на Гьоте. Той нямал представа, че много преди да избере поезията като изразител на научните му виждания, великият писател е написал няколко труда по естествознание. За свое изумление Тесла открил, че Гьоте бил измъчван от същите чувства като неговите собствени. По времето, когато научният догматизъм бил все още в пелени, Гьоте доловил накъде ще доведе той и реагирал бурно, макар и да бил единственият за времето си.
Гьоте много добре разбирал новите научни тенденции и до какви последствия могат да доведат те. Свеждането на природата до сили и механизми му било крайно чуждо и неприемливо. Така Тесла открил съмишленик. Успял да се сдобие с пълната колекция научни трудове на великия писател и ги изчел, изключвайки всички други философии. Именно от този прозорец можем да видим и разберем всички научни методи и по-късни твърдения на Тесла. Защото в негово лице виждаме търсенето на единство с природата, основано на вярата, че светът се движи от разум, усещане, съзнание и ред.Тази потвърждаваща възприятията квалитативна тема е характерна за Никола Тесла. На нейна основа той бил способен да пресее и окачестви всяко научно начинание, с което се заемал. Освен това Тесла бил силно привлечен от изучаването на „новата магия" - електричеството. През следващите месеци той толкова бързо погълнал материалите по електроинженерство, че оставането му в аудиторията било безсмислено. Намерил си работа като техник в Будапеща, където бил завладян от няколко нови видения. Тесла бил обсебен от идеята за променливия ток. Проблемът, с който се заел, изглеждал нерешим. Тесла обаче бил сигурен, че е в състояние да разработи двигател, способен да работи не само с прав ток, но и с помощта на магнитното поле.
Борбата за създаване на подобно устройство започнала като любопитна игра, която вече напълно изпивала всичките му сили. Колкото и примамливо близък да му се струвал, отговорът винаги се изплъзвал. В основата на всичките му усилия било страстното му желание да изобрети нещо оригинално и така да си осигури финансова независимост, за да може да се занимава с любимите си изследвания. Единствената му мечта била да разполага със собствена лаборатория.
Усиленият труд и умственото напрежение едва не го докарали до лудост. В същото време започнал да страда от странни заболявания и прояви на свръхчувствителност. Лекарите не можели да обяснят каква е причината за тях. Всъщност, Райхенбах описва много подобно тези симптоми и ги намира характерни за свръхчувствителните хора. Имало моменти, в които неврологичната чувствителност на тези хора буквално променя и обсебва цялото им същество. Появата на тази рядка чувствителност се отразява върху хората до края на живота им.
Тесла открил, че възприятията му се изострят неимоверно. Отначало това го ужасявало и нервното изтощение напълно овладявало крехкото му същество. Накрая се научил да живее с рядката си дарба и отново заживял нормално. Но виденията, започнали още от ранна възраст, сега станали по-живи и реални от всякога. Когато го сполетявали най-ненадейно, той можел буквално да ги докосва и да върви сред тях. Сега обаче ги посрещал спокойно. Дори очаквал някакво откровение, което да му позволи да реши проблема с двигателя за променлив ток.
Животът на Тесла приел нов обрат, когато през 1881 г. се разхождал с приятели в парка. Бил късен следобед и Тесла бил запленен от вида на залязващото слънце. Овладян от силни чувства, започнал да рецитира „Фауст".
„Денят отива си, а с него и дневните ни грижи.
Нататък продължава той, да търси нови светове.
Нима не ще намерят се криле да ме задвижат, да мога да го следвам, следвам извисен?"
Нататък продължава той, да търси нови светове.
Нима не ще намерят се криле да ме задвижат, да мога да го следвам, следвам извисен?"
Щом стигнал до последния стих, Тесла внезапно бил сполетян от необичайно силно видение. Видял огромен водовъртеж около Слънцето, движещ с безкрайната си мощ Земята. Напълно погълнат от видението, Тесла изпаднал в кататония - за ужас на приятелите си. Умът и тялото му се гърчели от силата на видението и внезапно той избълвал: „Вижте моя двигател... Гледайте как го задвижвам". Приятелите му го разтърсили, убедени, че Никола напълно е изгубил разсъдъка си.
Вкочанен и без да реагира на усилията им, Тесла не бил в състояние да помръдне, докато видението не избледняло. Когато най-сетне успели да го отведат до близката пейка, той сякаш напълно се променил. Останалата част от деня минала в грандиозна веселба, организирана с последните останали му средства. В дългите часове на онази нощ той разказвал на приятелите си какво е видял. Разговаряли за неминуемите последствия, които очаквали света в близко бъдеще, след което се разделили, изпълнени с очаквания.
Тесла се преместил в Страсбург и започнал работа в местния филиал на телефонната компания на Едисон. Именно в малката работилница на филиала той конструирал първите си електродвигатели. Нарекъл ги „двигатели на магнитния водовъртеж". Техните бързо въртящи се магнитни полета озадачавали инженерите. Сега се наложило професорите на Тесла да изучават работата му. Гьоте бил абсолютно прав в оценката си на науката и човешката същност - природата кара човечеството да я „следва, следва извисено".
Още първите странни въртящи се устройства на Тесла работели безупречно. Нямало връзки между ротори и статори, нямало искри и четки. Движението било плавно и ефективно. Тесла бързо разработил множество генератори на променлив ток, трансформатори и „мотори без четки". Видението се материализирало. Тъй като бил професионален чертожник, Тесла сам съставил плана на цялата си многофазна система. С цяло портфолио планове той емигрирал в Америка. Тя била страната, в която щели да се сбъднат мечтите му.
Тесла бил постоянно привличан от инженерни проблеми, с които никой не бил в състояние да се справи. Внезапните видения за решенията им станали нормален начин на работа. В това, както и във всяко друго отношение, Тесла си останал чудо за всичките си сътрудници. За съвсем кратък период работил за Томас Едисон в Ню Джързи, докато не успял да си осигури независима финансова подкрепа и собствена лаборатория.
Първите му самостоятелни начинания включвали изобретяването на дъгови лампи и системи за осветяване. Когато финансовите му поддръжници изгубили доверие в него, оттеглянето им го довело до банкрут. Тесла се хванал на работа като изкопния и изпитал на гърба си униженията, които търпели всички имигранти в Америка от 80-те години на XIX век. Научил колко важна е рекламата, след като с непрекъснатите си приказки за многофазната система и променливия ток успял да привлече нови финансови поддръжници. Те го извадили от дупката, но едва след като той настоял за собствена лаборатория, работилница и значителен процент от бъдещата печалба. Резултат от всичко това е съществуващата и в наши дни система за разпределение на електроенергията.
Тесла не е откривател на променливия ток, а го преоткрил като форма на многофазния ток. Неговата многофазна система представлявала нов начин за едновременното съчетаване на три идентични променливи тока. Идеята била подобна на тази в един колянов вал да има три бутала вместо едно. Методът на Тесла имал прекрасни предимства, особено когато ставало въпрос за задвижване на електромотори. Формално никой не можел да задвижи мотор с променлив ток, просто защото не можела да се получи движеща сила от ток, който непрекъснато „снове" от една посока в друга.
Многофазният ток осигурява на роторите постоянна серия „тласъци". Системата на Тесла направила възможно създаването на електромотори без четки и на нови методи за осветление. Благодарение на него електричеството можело да се предава на големи разстояния почти без загуба. Променливият ток вибрира по линията, а не преминава от единия край до другия, както е в системата на Едисон. Правият ток на Едисон не можел да бъде пренесен по проводниците на повече от няколко преки, след което на практика изчезвал.
В стремежа си да направи откритието си по-ефективно, Тесла се заел да получи променлив ток с по-високи честоти. В хода на проучванията си той разработил и патентовал няколко забележителни генератора. Открил, че високочестотният многофазен ток е далеч по-ефективен от обикновената разновидност с шестдесет цикъла, която използваме и до днес. Той възнамерявал да използва генераторите си в системата, поддържана от неговия приятел и патрон Джордж Уестингхаус.
Тесла увеличавал честотите на генератора си на стъпки от по шестдесет цикъла, докато не достигнал тридесет хиляди стъпки в секунда. Тези високочестотни генератори на променлив ток се превърнали в чудо за всички академични и инженерни кръгове. По-късно били копирани и модифицирани от неколцина други известни изобретатели, сред които и Александерсън. Изключително високите скорости на въртене, които се постигали с тях, конституирали и първоначалното мнение на Тесла, че високочестотните генератори променлив ток могат да произвеждат цялата необходима на света електроенергия.
Явленията, свързани с високочестотния ток били нови и изключително любопитни. Една от линиите на експерименталното проучване целяла откриването на нови безопасни и възможно по-ефективни начини за предаване на електроенергия по въздушни проводници. Виждайки прекрасните нови качества на тези явления, Тесла заявил, че предаването на безопасно електричество на огромни разстояния ще бъде нещо обичайно за бъдещия свят.
Той открил, че високочестотният ток е безопасен за човека. Разрядите от генераторите му минавали по външната повърхност на предметите, без никога да проникват в дълбочина. За работещите с такъв ток не съществувала никаква опасност. Освен това Тесла забелязал и съпровождащите този вид токове изключително странни и прекрасни искри, които съскали и преминавали по дължината на проводниците, наподобявали луминесценцията на газовите крушки, преодолявали сякаш без никакво усилие изолациите и образували малки въртящи се колела, подобно на фойерверки.
Макар и интересни, тези ефекти били слаби и се наблюдавали рядко. Те сякаш загатвали за някаква бъдеща технология, която все още му убягвала. Тесла вече знаел, че интуицията и виденията му никога не биха могли да го подведат. И наистина - онова, което предположил, се оказало самата истина. Това лично откровение, твърдял по-късно той, било най-голямото му откритие.
Тъй като безопасността била основната му грижа, Тесла бил погълнат от идеята да направи високочестотната си многофазна система напълно безопасна за оператори и потребители. С тази идея той започнал подробно проучване на всеки компонент от системата. Тесла проявил изключително усърдие и прилежност в търсенето на безопасност и ефективност.
Но заниманията му с променливия ток щели да бъдат прекъснати внезапно и неочаквано. По време на серията експерименти след опитите с високите честоти се случил един изумителен и рядко споменаван инцидент. Тесла станал свидетел на феномен, който завинаги променил вижданията му за електричеството и технологиите.
Шокиращото откритие
През целия си живот Тесла бил запален експериментатор. Любопитството му било толкова голямо, че бил в състояние да се задълбае в загадките на електричеството, без да обръща внимание на самия себе си. Докато Едисон имал навика да работи и спи по няколко часа на пода, Тесла никога не помислял за лягане, докато не постигнел успех с започнатия експеримент. Подобни маратони можели да продължават с дни. Веднъж го наблюдавали да работи в продължение на седемдесет и два часа, без да покаже никакви признаци на умора. Техниците му го боготворели.
Викторианската ера преливала от нови открития в областта на електричеството. Да бъде в течение с огромния брой новости, било задача, на която Тесла изключително се наслаждавал и предпочитал. Многофазната му система работела великолепно и изучаването на новините и следенето на научните публикации често дотолкова го поглъщало, че забравял всичките си други задължения. Тридесетгодишният милионер и всепризнат гений търсел онова чисто научно изследване, към което се стремял през целия си живот.
Всеки път когато ставал свидетел на някакъв интересен електрически ефект, Тесла незабавно започвал експерименталното му проучване с хиляди вариации. Всяко такова проучване го водело до толкова много нови познания, че бил в състояние незабавно да формулира новите си открития и да ги патентова.
Лабораториите му в Ню Йорк били разделени на няколко секции. Комплексът бил организиран в една многоетажна галерия и осигурявал всички условия за ползотворни изследвания. Тесла изработил някои от големите си трансформатори и генератори на долните етажи, където се намирали работилниците. Горе били личните му лаборатории и кабинети. Успял да привлече екип от лоялни сътрудници. Сред тях бил и най-близкият му приятел Колман Кжито -главен майстор в работилниците, който щял да остане до Тесла до края на живота му.
Тесла забелязал, че моменталното пускане на прав или променлив ток по проводниците често причинява експлозии. Макар че това имало пряко отношение към въпроса за безопасността, изобретателят бил погълнат от някои любопитни аспекти на явлението. Той наблюдавал мощните експлозии, когато лостовите прекъсвачи в многофазната му система бързо се отваряли и затваряли. Прекъсвачите често се пръскали на парчета, когато скоростта на оператора съответствала на фазата на тока.
Тесла преценил много точно ситуацията. Внезапно пуснатият ток оказвал електрически и механичен натиск върху проводниците. Когато скоростта на включване и мощността са достатъчно високи, резултатът приличал на миниатюрна мълния. Отначало електричеството нажежавало жицата до точка на кипене. След това продължаващото да постъпва електричество я взривявало чрез силата на електростатичното отблъскване. Но какво е механичното обяснение за този феномен?
Твърди се, че подобни взривове били способни да изпарят и най-огнеупорните метали. Някои използвали феномена за производство на малки диаманти. Във феномена обаче имало и други аспекти, които завладявали вниманието му. Силно заинтригуван, Тесла изработил малък „генератор на мълнии", състоящ се от високоволтово динамо и малък кондензатор. Идеята му била с помощта на подобния на мълния ток да взриви метална жица - искал да наблюдава механичните ефекти, на които се подлагала тя при внезапно постъпване на големи количества електрическа енергия.
Моменталното прилагане на ток с високо напрежение можел буквално да изпари тънките жици. Заредени с ток с високо напрежение, кондензаторите бивали изпразвани към даден участък от жицата. Тесла настроил опитната си апаратура така, че да елиминира възможното превръщане на тока в променлив. При контакт се получавал експлозивен приток на електричество - прав ток, наподобяващ мълния. Отначало Тесла управлявал ръчно системата, като сам включвал и изключвал тежкия лостов прекъсвач. Това обаче ставало все по-нежелателно с увеличаване на напрежението на динамото.
Тесла бързо затворил контакта с облечената си с ръкавица ръка. Бам! Жицата експлодирала. В същото време самият Тесла усетил удар, сякаш в тялото му се забили хиляди игли. Изобретателят изключил динамото и започнал да разтрива лицето, врата, ръцете и гърдите си. Ефектът бил несъмнен. Замислил се, докато динамото постепенно забавяло въртенето си. Взривът бил наистина мощен и вероятно по тялото му попаднали микроскопични капчици метал. Огледал се най-грижливо и за щастие не открил никакви следи от наранявания. Нищо не свидетелствало за силния удар, който бил изпитал току-що.
Тесла поставил дебела стъклена плоча между себе си и жицата и отново повторил опита. Жицата отново се превърнала в пара... а той отново усетил жилещия удар. Но какво било това? Как е възможно ефектът да се прояви през дебелото стъкло? Сега Тесла не бил сигурен какво точно е изпитал - удар от налягането или от електричество. Стъклото би трябвало да спре всякакви механични частици, но не и електрическия ток.
След грижлива изолация на всеки елемент от апаратурата Тесла постепенно започнал да разбира, че е наблюдавал много странен електрически феномен. Всеки взрив предизвиквал един и същи удар у Тесла, като същевременно превръщал тънката жица в пара. Моменталният приток на електричество пораждал странни ефекти, които никога не били наблюдавани при променлив ток. Болезнените усещания се появявали всеки път, когато включвал или изключвал превключвателя. Тези внезапни токови удари били ИМПУЛСИ, а не променлив ток. А най-много го изненадало, че жилещите удари можели да го достигнат и от разстояние - та той се намирал на почти три метра от мястото на разряда!
Ефектът се разпространявал във всички посоки от жицата и неясно как изпълвал цялото помещение. Никога досега не бил наблюдавал подобно явление. Помислил си, че парата от метала може да играе ролята на „носител" на електрическия заряд. Това би могло да обясни силното напрежение във въздуха, съпътстващо токовия удар. Изпробвал по-дълги жици. Когато съпротивлението на проводника станело достатъчно високо, нямало да има експлозия.
Динамото отново започнало бавно да се върти. Тесла затворил за миг превключвателя и отново бил изненадан от удара! Ефектът се проявявал, независимо че проводникът не експлодирал. Това вече била истинска мистерия. Нямало нагорещена пара, която да „пренесе" високото напрежение през стаята. Нямало никакви носители на напрежение, които да обяснят жилещия ефект на напрежението. Тогава какво ставало в случая?
Ударната вълна била силна и рязка, подобно на миниатюрна гръмотевица. Била странно „електрическа" на усещане, когато напрежението на динамото било достатъчно високо. А когато напрежението минавало определен праг, усещането ставало крайно неприятно и пронизващо. Ставало ясно, че ударните вълни са по всяка вероятност наелектризирани. Наелектризирани звукови вълни. Такъв феномен не би трябвало да бъде неочакван, когато се използват високи напрежения. Може би просто е имал късмета да бъде първият, който го е наблюдавал.
Започнал да си задава въпроси. Как и защо напрежението прескача от проводника по толкова странен начин? Нито един от познатите му трудове не описвал подобно поведение - а той познавал всяка една публикация в областта на електричеството. Подозирайки, че може би е станал жертва на някакво необяснимо, а може би и смъртоносно късо съединение, Тесла внимателно огледал за пореден път апаратурата. Колкото и да търсел, не успял да открие никаквоизтичане на електричество. Просто нямало начин коронарните ефекти да успеят да преминат обратно в прекъсвача.
Тесла решил да изолира апаратурата, за да елиминира всяко потенциално изтичане на ток, след което повторил експеримента. Лостовият прекъсвач се затворил и отворил бързо и по тялото му отново преминал неприятният удар - също толкова силен и болезнен, колкото и преди. И то направо през стъклената преграда! Сега вече Тесла бил наистина объркан. В желанието си да се намира колкото се може по-далеч от апаратурата, той променил системата и я направил „автоматична".
Сега можел да се движи свободно из помещението по време на опитите. Можел да стои зад преградата, а можел да мине и без нея. На мястото на ръчния лостов прекъсвач бил сложен малък въртящ се ключ, произвеждащ електрическа искра. Той прекъсвал постъпващия от динамото ток на дълги интервали. Така променената система работела равномерно и постоянно... и всеки пореден контакт изпълвал помещението със същото напрежение.
Този път то било особено силно. Тесла не можел да избяга от ударите, независимо от разстоянието между него и работещия апарат - а помещението било доста обширно. Едва успял да се доближи, за да изключи апарата. При болезнените наблюдения видял малки синьо-бели искри, които политали от жицата във всички посоки при всеки следващ контакт.
Ефектът на шок продължавал много след като искрите изчезвали. Това като че ли означавало, че потенциалът им бил далеч по-голям от пуснатото по проводника напрежение. Истински парадокс! Динамото подавало напрежение петнадесет хиляди волта, а жилещите искри приличали на разрядите при напрежение от около двеста и петдесет хиляди волта. По някакъв неизвестен начин напрежението на пуснатия ток се увеличавало неимоверно. За този феномен не съществувало никакво разумно обяснение. Никаква научна теория. Просто нямало достатъчно данни, за да се открие отговорът. Някъде в сърцето на цялото явление се криела поредната дълбока тайна на природата. А именно подобни тайни винаги са насочвали човечеството към нови революционни открития.
Тесла обмислил странното усилване на напрежението от няколко гледни точки. Проблемът се съсредоточавал около факта, че нямало магнитна индукция. Трансформаторите могат да повишават или понижават напрежението, когато токът се променя. А в случая ставало дума не за постоянен ток, а за импулси. Промяната ставала по време на самия импулс. Но пък във веригата нямало трансформатор. Нито жици на достатъчно близко разстояние една от друга, за да се получи магнитна индукция. А без нея теоретично не би трябвало да има предаване и съответно - никакво преобразуване на ниско напрежение във високо. И въпреки това всеки контакт пораждал синьо-белите искри и болезнения им удар.
Импулси
Тесла забелязал, че странните искри били по-скоро подобни на електростатични разряди. Ако те представляваха дъги от прав ток от проводника, несъмнено биха го убили още при първото включване на прекъсвача. Физическото налягане и жилещата болка на такова голямо разстояние също не би могло да се обясни. Феноменът никога не е бил съобщаван от онези, които несъмнено би трябвало да са виждали и усещали въздействието му.
Постепенно Тесла стигнал до заключението, че шоковият ефект е нещо ново и непознато досега. Решил също, че причината да си остане непознат се крие в това, че просто никой досега не е успявал да конструира толкова мощен импулсен генератор. Никой не е съобщавал за феномена, защото никой не го е породил.
Някога, докато наблюдавал залеза, Тесла си бе представил водовъртеж от чиста енергия. Резултатът от това пророческо видение бил многофазният ток. Истинско откровение! А това в случая било истинско емпирично откритие с огромно значение, при това направено напълно случайно. Тесла попаднал на нова електрическа сила, която би трябвало да фигурира в електрическите уравнения на Джеймс Кларк Максуел. Колкото и да е изненадващо, тя не била намерила място в тях.
Сега Тесла поставил под въпрос собствените си познания. Поставил под въпрос основните постулати, на които се осланял през последните няколко години. Максуел бил „алфата и омегата" и въз основа на него била изградена цялата му многофазна система. Тесла разбирал много добре, че математическият метод на Максуел не е напълно верен. Добре известно е, че той е направил своите математически описания на електромагнитната индукция въз основа на огромен брой достъпни му електрически явления. Може би просто не ги е проучил достатъчно добре.
А може би по-новите феномени просто не са били открити и не са му били достъпни. Как тогава Максуел е можел да докаже, че уравненията му са „окончателни"? При формулирането на законите на електромагнитната индукция той използвал собствена методика на подбор при решаването кои ефекти са „основни". Съществуват безброй електрически феномени, открити от XVIII век насам. На Максуел несъмнено не му е било лесно да подбере „най-фундаменталните" от тях. И процесът на подбор е бил напълно субективен. След като „решил" кои явления са „най-фундаментални", Максуел редуцирал събраните примери и ги описал математически. Надявал се по този начин да опрости работата на инженерите, които проектирали новите електрически уреди. В резултат инженерите получили „вредни" отговори и не можели да понесат мисълта за каквито и да било отклонения от „стандарта". Самият Тесла като студент изпитал на гърба си тази пропаганда. Квантитативната вълна на ослепяване застигала и него самия.
Тесла и други учени знаели много добре, че постоянно или случайно могат да се наблюдават странни и аномални форми на електромагнитна индукция. Тези форми като че ли варирали в зависимост от използваната апаратура. Новите открития в областта на електричеството били нещо характерно в излизащите по онова време броеве на списание „Нейчър". Твърд в убеждението си, че всички електрически феномени са вече наблюдавани и описани математически, съвременните учени трудно и много бавно биха приели твърденията на Тесла.
Но не леността на конвенционалните учени било нещото, което тормозело гения. Той вече намерил адекватна компенсация за способностите си в света на индустрията. Сега разполагащият с непредвидено от уравненията на Максуел явление Тесла подложил под въпрос собствените си знания. Нима се е превърнал в „механист" - тъкмо онова, което ненавиждал като студент? Емпиричните факти противоречали на онова, върху което се градял трудът на целия му досегашен живот. Гьоте учил, че човечеството се води от природата.
Изборът бил ясен - да се приеме емпиричният факт и да се отхвърли общоприетата теория. Известно време Тесла се опитвал да намери начин да „извлече" наблюдавания феномен, борейки се с «абсолютно верните" уравнения на Максуел... но не успял. Очевидно оставало въпрос за нов електрически принцип. Тесла щял да го възприеме, както възприел и въртящото се магнитно поле, и така да положи началото на един нов свят.
Случилото се било наистина достойно за съжаление. Ако Максуел бе живял преди случайното откритие на Тесла, наблюдаваният ефект несъмнено е щял да бъде включен в законите. Разбира се, стига да приемем, че Максуел ще „избере" феномена сред онези, които смятал за „фундаментални".
Няма друг начин да се разглежда новото му откритие. Емпиричният факт противоречал на теоретичната основа. Тесла бил принуден да го последва. Резултатът бил откровение, което променило творческия му път. През остатъка от живота си той щял да прави твърдения, които малко учени щели да приемат, а още по-малко -да ги осъществят на практика. Въпреки това съществували някои поддаващи се на повторение електрически феномени, които не могат да се предвидят от уравненията на Максуел. Те се появяват всеки път, когато експериментатори авантюристи правят случайни наблюдения и открития.
Съсредоточаване
Импулсните токове с високо напрежение създавали непознат досега ефект на излъчване. Всъщност, налице бил ефект на „предаване" на електричество и прилагането му в безброй странни проекти щяло да отдели Тесла далеч от всички други изобретатели. Новото явление било чудесно откритие с огромно историческо значение. Въпреки това малцина учени успели да го оценят. Придържащи се към вече превърналите се в догма трудове на Максуел, те не можели да приемат въодушевените твърдения на Тесла, твърдели, че ефектът просто не съществувал и настоявали Тесла да се откаже от становището си.
Загадъчният ефект на Тесла не би могъл да се предскаже от уравненията на Максуел, тъй като при формулирането им техният създател просто не го е взел предвид. А и как би могъл, когато феноменът бил току-що открит? Тесла се замислил за реакцията на учените към новото откритие. Какво като то, а може би и редица други, не са били включени в законите на Максуел? Означава ли това, че учените ще продължават да игнорират съществуването им? Биха липосмели да ги отрекат само въз основа на едно несъвършено математическо описание?
Тесла разбирал, че овладяването на новооткрития ефект може да даде на човечеството безброй възможности и решил да започне да го изучава и използва в условия на далеч по-голяма безопасност. Първата му работа преди да продължи с експериментите си, била да направи специални заземени медни прегради, които да попречат на електрическите излъчвания да стигнат до него.
Преградите представлявали големи облицовки с размерите на човешко тяло, изработени от сравнително дебела мед. Заземил ги, за да осигури собствената си безопасност. Според терминологията на електричеството преградите образували „фарадеева клетка" около Тесла, която щяла да блокира всички разряди на статично електричество по време на опитите. Сега Тесла спокойно можел да наблюдава и описва всичко.
Застанал зад медната си мантия, Тесла започнал експеримента. Автоматичният ключ се завъртял и започнал да прекъсва напрежението на динамото няколкостотин пъти в секунда. Ударите следвали непрекъснато един след друг. Тесла усещал равномерния ритъм на електростатичните разряди направо през преградата, съпроводени с характерното напрежение, което продължавало да се разширява. Невъзможно. Никакво електричество не би могло да премине през такова количество мед около него. И въпреки това енергийният ефект минавал през него - пронизващ, електрически зареден и сгъстен. Тесла не можел да намери думи, с които да опише този аспект на новия феномен. Ударите се усещали наистина като жилене.
Тесла бил сигурен, че откритието му ще доведе до появата на ново поколение устройства и изобретения, стига да бъде овладяно. Ефектите му напълно се различавали от онези, които наблюдавал при високочестотния променлив ток. Странните излъчвани искри били резултат от импулси прав ток. Всъщност ефектът се дължал на постоянния характер на всяко следващо излъчване на енергия. Бързият контакт с мощното динамо правел нещо, на което не бил способен нито един генератор на променлив ток. Налице било „излъчване на електричество".
Повечето учени и инженери са категорични във възгледите си за Тесла и неговите открития. Любопитното е, че всички те като че ли са твърдо убедени, че всичките му експерименти и открития са направени в областта на променливия ток. Това е напълно погрешна концепция, както би се убедил всеки, който си направи труда да проучи по-внимателно патентите му. Малцина признават добре документирания факт, че след работата си върху променливия ток Тесла се насочил изцяло към изучаването на импулсния ток. Патентите му от този период до края на кариерата му са изпълнени с терминология, свързана единствено с електрическите импулси.
Тайната се състояла в прилагането на прав ток за малък интервал от време. Тесла започнал да експериментира с интервалите - смятал, че е възможно да елиминира болката, ако намали времето на контакт. В една дръзка серия от експерименти успял да разработи бързи въртящи се ключове, способни да се справят с много високи напрежения. Всеки контакт продължавал средно една десетохиляд на от секундата.
Изложен на такива импулси с много ниска мощност, за своя радост и изумление Тесла открил, че болката почти изчезнала. Вместо нея имало странен ефект на натиск, който се усещал направо през медните прегради. Увеличаването на мощността на устройството не довело до увеличаване на болката, а именно на това напрежение. Резултатът от простото прекъсване на прав ток с високо напрежение бил феномен, за който досега не бил съобщавал никой, освен очевидците на паднала в близост до тях мълния. Ефектът бил погрешно приписан на налягането на въздуха.
Отначало Тесла не бил в състояние да проумее природата на феномена и затова подходил консервативно към него, отдавайки го на въздушното налягане. Първо заявил, че напрежението се дължи на резките звукови вълни, разпространяващи се навън от проводника. Това се съобщава в една малко известна публикация, в която той за първи път обявява откритието си. В нея Тесла нарича ефекта на налягането „електризирани звукови вълни" и описва проникващите им свойства с акустични термини.
Последвалите експерименти обаче постепенно го навели на мисълта, че наблюдавания ефект на натиск и електрическите разряди нямат нищо общо с въздуха. Тесла показал, че същите ефекти могат да се наблюдават и ако устройството се потопи в гъста течност. Заредените с импулси проводници били поставени в течно масло. Ефектът бил идентичен - от краищата на жицата започнали да се разпространяват силни вълни - също както се раздвижва въздухът, подложен на високо налягане.
Тесла направил електрически измервания на вълните. Единият извод на галванометъра бил свързан за медна плоча, а другият -заземен. Когато приложил импулсите към проводника, намиращото се на разстояние устройство регистрирало постоянен прав ток. Ток през пространството без проводници! Това било нещо, което можело да се наблюдава единствено при импулсния ток и никога -при променливия, независимо от честотата му.
Анализът доказал, че електрическата енергия или създаващите електричество енергии се излъчвали от импулсното устройство като лъчи, а не като вълни. Тесла с изумление открил, че тези лъчи в пространството имат характерни дължини и ги описал в патента си като „подобни на светлинни". Наблюденията му съответствали на теоретическите очаквания, описани от Келвин през 1854 г.
В една друга статия Тесла ги нарича „тъмни лъчи" и „лъчи, които по характер приличат повече на светлинни". Те не отслабвали прогресивно с увеличаването на разстоянието от източника им, а сякаш се простирали на огромни разстояния без никакви доловими загуби на енергия.
Магнитни дъги
Сега Никола Тесла се нуждаел от по-високи мощности от онези, които можела да му осигури експерименталната апаратура. Изпитал и нужда от контрол на свръхбързите прекъсвания на тока. Нито един механичен ключ не би могъл да се справи с подобна задача. Трябвало да изнамери някакъв нов начин за свръхбързо прекъсване на тока. В най-добрата му и най-ефективна система се използвали заредени кондензатори, освобождаващи напрежението си през свръхмощни магнитни дъги.
Празното пространство под магнитната дъга било в състояние да се справи с необходимите на Тесла силни токове. Те били най-издръжливи при получаването на внезапни мощни импулси с една полярност. В мощно постоянно магнитно поле били поставени електроди във формата на рог. Разположен под прав ъгъл спрямо дъгата, внезапно образувалият се ток в магнитното поле се движел по електродите, докато не прекъснел. При това прекъсвал изключително бързо!
Дъгите се потушавали напълно в рамките на определено време. Тесла конфигурирал параметрите на веригата по такъв начин, че да не позволява токът, минаващ през тях, да стане променлив. Всеки разряд на дъгата представлявал чист еднопосочен импулс с огромна мощност. Не били възможни или позволени никакви „замърсяващи смени на полярността".
Смените на полярността биха попречили на „шоковото излъчване". Ефектът никога не се наблюдавал, когато в експеримента участвал променлив ток. Високото напрежение се осигурявало от мощно динамо. Тесла сам проектирал тази изключително проста и ефективна система на автоматично прекъсване за постигане на свръхбързи импулси с една и съща полярност. Стойностите на кондензаторите, големината на дъгата, магнитните полета и напрежението на динамото били балансирани и нагласени така, че да произвеждат поредица изключително кратки единични импулси без „обратни ефекти".
Инженерите не разбират много добре тази система, тъй като необикновеното поведение на дъговата плазма поражда множество допълнителни характеристики върху нея. Макар Тесла да твърдял, че същите ефекти могат да се пресъздадат и с импулсната верига на електронна лампа, резултатите били много по-слаби. Трудно е да се постигне мощността на разряда на основната дъга. Накрая Тесла затворил магнитната дъга и я разположил в течно масло. Това блокирало ненавременното образуване на волтова дъга и същевременно значително увеличило изходната мощност на системата.
Често се смята, че импулсната му система е просто „високочестотен генератор на променлив ток". Това е абсолютно погрешна представа, водеща до ефекти, които никога не могат да се сравнят с онова, което е имал предвид Тесла. Устройството за магнитен разряд е постижение на истински гений, което рязко изразходва заряда на кондензатора. Това бързо покачване и спадане на тока образува импулс с огромна мощност. Тесла нарекъл тази автоматична дъга „пробивен разряд", с което я отделя от многото други видове системи за волтови дъги. Тя представлява просто начин за прекъсване на прав ток с високо напрежение, без да се позволява ответното получаване на променлив ток. При изпълняване на условията може да се наблюдава т. нар. ефект на Тесла.
Асиметричното разположение на кондензатора и магнитната дъга определя полярността на импулсната поредица. Ако дъгата се постави в близост до положителния полюс, тогава поредицата става отрицателна, както и полученият в резултат на нея разряд.
Тесла започнал опитите с по-мощни системи с известни опасения. Всяка следваща стъпка била все по-опасна. Но в хода на експеримента открил, че когато разрядите ставали повече от десет хиляди в секунда, болезненият ефект изчезвал. Очевидно нервите в човешкото тяло просто не били в състояние да регистрират отделните импулси. Но тази нечувствителност би могла да бъде фатална. Напълно възможно било смъртоносните аспекти на електричеството да си останат все същите. Ето защо по време на експериментите Тесла бил повече от предпазлив.
Забелязал, че макар болката да изчезнала, познатото усещане за натиск се запазило. На мястото на болката се появила осезаема пронизваща горещина. Тесла осъзнавал, че тя може да бъде сигнал за вътрешно електрическо изгаряне. Вече бил направил подробно проучване по този въпрос и знаел, че подобно нагряване предшества образуването на волтови дъги вътре в тялото. Въпреки това продължил да увеличава мощността на динамото на малки, но постоянни стъпки.
С всяка следваща стъпка се увеличавала и топлината. Тесла оставал на мястото си, като изучавал реакциите на собственото си тяло за наличието на опасни сигнали. Продължил да увеличава напрежението, докато магнитната дъга достигнала крайната си мощност. Тесла открил, че топлината можела да се регулира и когато не била прекалено силна, ставала изключително приятна. Била толкова успокояваща и отпускаща, че Тесла започнал ежедневно да се подлага на въздействието й. Истинска електрическа „сауна".
По-късно Тесла съобщил за ефекта в медицинските списания и безвъзмездно предложил откритието си на медицинския свят. Самият той станал редовен потребител и често изпадал в дълбок сън в топлите и проникващи в тялото му вълни. Веднъж прекалил с терапията и заспал толкова дълбоко, че се събудил цяло денонощие по-късно! Според описанията му изживяното не било неприятно, но все пак разбирал, че количеството „електродози" трябва да се определя от лекарите.
По това време Тесла открил такива интервали между отделните импулси, при които топлинният ефект напълно изчезвал и излъчването ставало абсолютно безопасно. Циклите на импулсите били толкова високи, че нервите не били в състояние да усетят проникващото енергийно поле. Сега Тесла можел да продължи да следва мечтата си за предаване на енергия, без да се страхува, че ще предложи на човечеството поредното технологично проклятие вместо благословия.
Трансформатори
Тесла използвал системата си с високи мощности и експериментирал с различна продължителност на импулсите и интервалите между тях. Измервал загадъчния електрически ток, който очевидно се пренасял през пространството. Тези полета били много по-мощни, отколкото преди. На определени разстояния от устройството започнали внезапно да се проявяват странни ефекти.
Така например Тесла забелязал, че металните повърхности в близост до апаратурата започват да се покриват с бяла корона. Докато искрите се носели по метала, той с изумление открил, че и самите предмети започват да се движат и потреперват. Двата феномена се появявали едновременно. Самите искри били сякаш живи. Движението на металните предмети означавало наличието на нови двигателни ефекти. Но какво представлявала тази странна синхронност на двете явления?
Ярките бели корони се появявали със „съскане" по метални върхове и ръбове. Не след дълго около устройството били разположени множество метални предмети. Тесла веднага забелязал, че ефектите са различни от наблюдаваните по-рано, когато използвал високочестотен променлив ток. Сега разрядите били бели и много по-силни.
Електрическото поведение на медните плочи, пръти, цилиндри и сфери показало голямо разнообразие на бели, подобни на флуиди разряди. По краищата на плочите се появявали многобройни силни искри, които съскали и се разреждали във всички посоки, особено по острите ръбове. Тесла направил опит с медни дискове. При тях искрите като че ли били по-стабилни. Изобретателят наблюдавал любопитния начин, по който разрядите сякаш „пробягват" от време на време по ръба на диска, като се съчетавали и разделяли с всички останали искри. Може би това било магнитен израз на силата од на Райхенбах!
Тесла обърнал внимание на начина, по който белите разряди се появявали по ръбовете на медните предмети с различни форми. Всяка форма давала характерно за нея разположение на короната. Това съответствие с формата дълбоко го впечатлило. При някои предмети разрядите имали вид на флуид. Гладки, приличащи на течност обвивки покривали медните цилиндри с определени размери. Тесла бил поразен. Очевидно излъченото електричество имало аеродинамична природа.
Медните цилиндри създавали изумителни количества бели разряди, които в някои случаи били дори по-големи от очакваното. Това означавало, че в цилиндъра се извършвал процес на трансформиране на енергията. Тесла си спомнил за първоначалните си наблюдения върху възбужданите с импулси проводници. Онези, които не експлодирали, давали много по-високо напрежение от онова, което им било прилагано. Така и не успял да разбере защо се случва това. А сега виждал друг пример, при който приложената енергия видимо се увеличавала от проводника. Каква е причината за това?
Помислил се, че именно тук може да открие ключът към разбирането на странния феномен. Заел се да наблюдава разрядите на медни цилиндри с различни диаметри. Всички се покривали с бели корони, когато се намирали в близост или направо вътре в устройството. Ефектът бил най-силен, когато цилиндрите се намирали в периферията на медната ивица.
Тесла забелязал, че белите корони всъщност покриват външната стена на цилиндъра през цялото време. Те се появявали, набирали мощ и изчезвали с внезапен разряд с необичайно голяма продължителност. Това се повтаряло, когато цилиндърът имал критично малък обем. Поведението на много малките цилиндри било като на металните пръти, при които разрядите се появявали само по ръбовете. Стабилността на странните корони варирала според диаметъра и дължината на цилиндъра.
Тесла забелязал, че не всеки цилиндър се държи по един и същ начин в близост до устройството. Само предмети със специфичен обем можели да произведат стабилни и продължителни бели електрически покрития. Ако цилиндрите били прекалено малки, покритията били периодични и нестабилни. Очевидно съществувала връзка между подаваните импулси и обема на цилиндъра. Но в какво се състояла тя?
Тесла направил преглед на всичките си последни открития. Импулсите пораждали ефект на излъчване на електричество. Излъчваното електричество на свой ред незнайно как се движело в пространството. И при това движение се фокусирало върху метални проводници, за да се прояви във формата на бели, подобни на флуид корони. Когато формата и обемът на проводника били подходящи, енергията се проявявала във вид на стабилна бяла корона с далеч по-високо напрежение, отколкото осигурявал импулсният генератор. Още въпроси. И още отговори.
По краищата на металните пръти се появявали искри, но не толкова продължителни, колкото при медните цилиндри. Тесла избрал един от цилиндрите, при които ефектът бил най-добър, и направил няколко хоризонтални „разреза" по повърхността му. Бил силно изненадан, когато при опита разрядът се оказал забележително по-силен, отколкото по-рано. По-голямата продължителност на искрите означавала по-високо напрежение. Но защо намалената проводимост води до повишаване на напрежението?
Разрезите намалявали проводимостта на цилиндъра и принуждавали енергията да се „смачка". Тесла вече бил забелязал, че електрическите импулси показвали тенденция да минават по външната повърхност на метални проводници. Някои цилиндри често се покривали с подобен на течност бял разряд, който плавно преминавал между краищата му в тясна ивица. Тук имало нещо наистина забележително. Входното напрежение било много по-малко от полученото от горния край на цилиндъра.
Причината, поради която токът предпочитал външната повърхност на проводника, се криела тъкмо в това, че е импулсен. Внезапния шок, на който бивал подлаган проводникът, причинявал ефект на разширяване, при който електрическият заряд се отблъсквал от вътрешността на проводника. Този ефект на „кожа" представлявал функция на продължителността на импулса и съпротивлението на проводника. Предметите с по-високо съпротивление отблъсквали цялата импулсна енергия на повърхността.
Сега вече Тесла стигнал донякъде. Когато срещало метални повърхности, възпрепятстваното излъчено електричество се свивало в тесни граници и това водело до неимоверно повишаване на напрежението. А това означавало нов ефект на трансформатор! Тесла смятал, че става въпрос именно за електростатична трансформация. Импулсният ток имал електростатичен характер. Отблъскването на заряда в генератора на импулси за кратко време повишавало електростатичното поле до пикови стойности.
Ограничаването на обема на това поле пораждало силно увеличено напрежение. Поставянето на какъвто и да било проводник в полето би го променило, стеснявайки формата му. Когато се използват симетрични проводници с определена форма, обем и съпротивление, полето се свива много силно. И тъй като електростатичното поле е импулсно, то рязко „пробягва" между двата края на проводника.
Тесла знаел, че тайната се състои именно в това. Ако съпротивлението на проводника е достатъчно високо, преминаващата електростатична сила няма да може да придвижи зарядите, а ще бъде принудена да „расте" по повърхността на проводника, докато не се разреди в края му, където се получава много по-високо напрежение. Когато диаметърът на жицата е достатъчно малък, тя експлодира от електростатичния натиск, чиято сила е по-силна и от тази на динамита.
В резултат на това Тесла успял да прекъсне правия ток с високо напрежение няколко хиляди пъти в секунда. Същевременно успял да открие начин напълно да отдели електростатичната енергия от токовите импулси. Тесла се замислил над тези факти и се запитал дали не е възможно да докара ефекта на увеличаване на напрежението отвъд способностите на стандартните електромагнитни трансформатори. С други думи, колко високо напрежение можело да се получи по такъв начин? Съществувала ли изобщо някаква граница?
За да постигне подобни неимоверни количества напрежение, Тесла се нуждаел от проводяща форма, която да има толкова високо съпротивление, че цялата приложена енергия да се превърне в електростатична. Всъщност, Тесла искал да преобразува количеството подадена енергия в чисто електростатично напрежение. Наблюдаваните феномени означавали, че подобна цел не е непостижима.
От разрязания цилиндър Тесла преминал на намотки. От гледна точка на електростатичните импулси, обикновената медна макара би трябвало да изглежда като серия нарязани цилиндри. Както и при цилиндрите, електростатичното поле се съсредоточава върху макарата от край до край. Това означавало, че най-проста магнитна макара с определен обем можела да осигури толкова високо съпротивление, че би било трудно да се предскаже без емпиричен тест големината на изходното напрежение.
Бял огън
Тесла подготвил няколко магнитни макари и бил готов за опита. Когато по тях потекъл импулсен ток, изобретателят видял от свободните им краища да изскачат огромни бели искри - силата на заряда наближавала един милион волта! Но входната мощност далеч не доближавала подобни стойности, а макарата нямала хиляди намотки. Неочакваните преди усилвания на напрежението се оказали резултат от трансформация на енергията, при която електрическата мощност се превръщала изцяло в налягане. Ватовете се превръщали във волтове - нещо нечувано. Тук бил Ключът към нова, при това в буквалния смисъл на думата експлозивна технология.
Тесла открил също, че подобни макари трябва да бъдат изключително тънки. Затова престанал да използва целулоза и картон, а вместо тях предпочел форми от рода на „клетка за катерица", изработени от тънки дървени клечки с подсилени краища. Около дървените цилиндри била намотавана жица и ефектът бил най-добрият, който можел да получи. Направил опит да остави разстояние между отделните намотки - също с чудесни резултати, при които изхвърлянето на искри било сведено до минимум.
Тесла отбелязал, че електростатичните потенциали по повърхността на макарата (от единия край до Другия) може да достигне до десет хиляди волта на всеки два и половина сантиметра! Макара с дължина двадесет и пет сантиметра и с подходящ обем била в състояние да произведе разряд с напрежение сто хиляди волта. Освен това (и в потвърждение на подозренията му) при свободните краища на макарите не бил отчетен никакъв ток! Това бил поредният парадокс, който щял да тревожи умовете на учените в продължение на няколко десетилетия.
Тесла изведнъж разбрал, че макарите са наистина особен и изключително важен компонент от изследването му. Моменталното съпротивление на макарата към приложения импулс било толкова силно, че токът просто не можел да премине по дължината на проводника. И в следствие на това по намотките нямало никакъв ток! Същевременно се наблюдавали искри, преминаващи от единия край на макарата до другия. Поредната аномалия!
Започнал да поставя „вторичните" макари в „първичната" верига на генератора на импулси - лентата, която съединявала магнитната му дъга с кондензаторите. Тесла направил необходимите разграничения между компонентите на трансформатора си. Малцина инженери успяват да ги оценят по достойнство. „Първичният" и „вторичният" трансформатор на Тесла не са магнитни индуктори, а съпротивителни кондензатори. Кондензатори във формата на макара! Действието на трансформатора на Тесла е електростатична индукция.
Има определени условия за най-ефективната проява на този ефект. Максуел не би могъл да предскаже тези стойности. Тесла емпирично открил повечето от законите на импулсното поведение. Установил, че преобразователните способности на медните макари са най-големи, когато масата на макарата се равнява на масата на медната лента в импулсния генератор. Нямало значение колко тънки са намотките на макарата. Еднаквите маси на медта предизвиквали максимални преобразователни ефекти. Когато изпълнил това условие, Тесла обявил, че кондензаторите-макари са „в резонанс". Електростатичен резонанс.
Тесла открил, че с този метод е в състояние да произвежда милиони електростатични волта. Първите му трансформатори били хоризонтални и двата свободни края на вторичния кондензатор-макара произвеждали еднопосочни импулси с огромна мощ. Белите разряди по краищата имали много различни характеристики, което говорело за наличието на еднопосочно движение. Електроположителните краища винаги били широки и приличали на четка, а електроотрицателните - тесни и подобни на игли.
Следващият трансформатор използвал вертикални цилиндри със заземена основа. Свободните краища се намирали на доста голямо разстояние от лентата на първичния кондензатор и изхвърляли ослепителна бяла корона. Това отбелязва повратна точка в теориите му относно електричеството, тъй като му дало възможност да изработва далеч повече от един милион волта импулсна мощност с помощта на устройство с височина колкото дете.
Разрядите били с интензивен бял цвят. Бял огън. Внезапните импулси оцветявали каналите на разреждане в бяло, защото трансформаторите на Тесла всъщност разделят етера от електроните. Трансформаторът на Тесла провежда етер, а не електрони. Яркият бял огън е етерният запазен знак на това устройство.
По същото време Тесла открил странната необходимост да опрости трансформаторите си. Ненадейно цилиндричната форма на вторичните кондензатори се сменила с конична и се появили най-странните ефекти, наблюдавани досега. Тесла използвал конуса, за да може да фокусира импулсите. Разрядите на бял огън от върха на конуса наистина показвал наличието на такова фокусиране - самият разряд придобивал формата на обърнат конус. По направените под личното му ръководство снимки ясно се вижда колко висок е интензитетът им. Високото напрежение достигнало стойности, при които помещенията на лабораториите му били прекалено малки и не му позволявали да продължава напред.Фактът, че белият огън преминавал през всякаква материя и особено през изолаторите, разкрива етерната му природа. Тесла разбирал, че той е в състояние да проникне навсякъде по странен начин, подобно на газ. Това проникване почти не загрявало материята. Всъщност ефектът от въздействието на белия огън често било по-скоро охлаждащо. Самите искри били „меки" в сравнение с другите форми на електричество, въпреки застрашителния си вид. Тесла успял успешно да премахне опасния елемент на електричеството. Като блокирал и бавните и гъсти заряди, той освобождавал мистериозния ефузивен етер, свойствен за електричеството. Така новите и засилени ефекти на излъчване постоянно се появявали в лабораторията му.
Тесла открил, че освен да увеличават неимоверно подадената им мощност, новите „импулсни трансформатори" усилват също толкова и ефектите на излъчваното електричество. Установил, че е възможно да прехвърля електрическа мощност на много големи разстояния без проводници и от десетки метри да захранва с пълна мощност специално конструирани лампи. По време на тези експерименти започнал да замисля и системи за предаване на сигнали. Възможно било ефектите на излъчване да се прекъсват, подобно на телеграф. В зависимост от това намиращият се на разстояние приемник - вакуумна лампа - ще започне да свети или ще угасне. Тесла експериментирал с този начин на предаване на сигнали през 1890 г.
Освен това открил, че е в състояние да управлява дистанционно специално конструирани двигатели, стига да успее да прихване по подходящия начин преминаващия през пространството енергиен поток. Направил ненужна дори собствената си многофазна система! Новото видение било много по-завладяващо. Целият свят можел да бъде променен. Тесла открил начини да излъчва енергия към всяка цел, дори към зенита. Плановете му да осветява нощното небе с енергиен лъч пленявал умовете на всички, които го слушали.
Сега Тесла притежавал средството, с чиято помощ можел многократно да засилва и предава излъчваното електричество. Можел да трансформира самата природа на излъчването по такъв начин, че то да пренася все по-големи и по-големи мощности. Можел да започне да разработва нова технология, която да вдъхне нов живот в световния ред. Енергията можела да се предава във всяка точка на света без помощта на жици. Излъчваното електричество можело да намери напълно нови приложения. Цял нов свят чукал на прага!
Протичащ през пространството ток
От особена важност било разбирането на аналогията между електрическите импулсни ефекти и поведението на намиращите се под високо налягане газове. Този газообразен характер на импулсното електрическо излъчване е може би най-озадачаващият аспект на новооткритата енергия. Онези, които познават всички трудове на Тесла, много ясно си давали сметка, че е открит нов вид електричество.
Още като студент Тесла разбирал някои научни императиви, обявени от Йохан фон Гьоте. Сред тях е запазването и разширяването на всяка природна активност. Гьоте загатвал, че когато естествените условия по време на експеримента останат непроменени, самата природа се намира в най-добрата позиция да разкрие повече обединяващи феноменални проявления на квалитативните наблюдатели.
Тесла разбирал, че новото му и съвсем случайно откритие на импулса е пълно отдалечаване от многофазния променлив ток. И макар че използвал някогашното си видение за водовъртежа, за да създаде първите си мотори и генератори, сега си давал сметка, че посланието на видението било друго. Всъщност, погледнато от изразената от Гьоте позиция, многофазният ток е най-неестествената форма на енергия.
Естествената активност е изпълнена с импулси, а не с промени на полярността. Естествената активност започва като първичен импулс. Природата е изпълнена с импулси от всякакъв вид. Всички движения на енергията, от мълнията до нервната дейност, протичат като импулси. Сега Тесла разбирал, че импулсите изпълват цялата природа, а на още по-фундаментално ниво - и метафизичния свят.
Мистериозният поток от смисъл по време на разговор се явява следствие на насочени в пространството импулси. Инертният въздух вибрира и се променя при произнасянето на звуците, но смисловият поток си остава еднопосочен. Намеренията са също импулси. Еднопосочното движение на намеренията се проявява като импулси. Подбудите следват проявата на внезапни желания. Първоначалните импулси биват удовлетворени само когато открито се изразят в действия.
Тесла искал да разбере откъде идва тази „мотивираща сила" и какво става с нея по време на изразените действия. В това отношение той имал чудесния стереотип на типичен викториански натур¬ философ. Научните му търсения следвали този вид мислене до края на живота му. Онези, които си направят труда да проучат изявите му, ще открият метафизичната основа, върху която се гради цялата му по-късна научна дейност.
Тесла забелязал изумителна „координация" между феномени, които като че ли всеки ден му предоставяли нови и нови технологични възможности. Тази чудесна синхронност, този водовъртеж, разкрила новото му и съвсем уместно положение в природата. След като по някакъв начин успял да „разчупи" фикс-идеите си с неестественото (с многофазния ток), той успял отново да се върне в естественото. Импулси. Възможно ли е предизвикването на електрически импулси по някакъв начин да е предизвикало и други характерни за природата импулси? Дали не е създал метафизичен водовъртеж, в който сега текат всички импулсни феномени на природата? Това ли е било истинското послание на онзи залез в Будапеща преди толкова много години? Дали електричеството е фундаменталната природна енергия... мотиваторът?
Викторианската наука не била съвсем сигурна какво представлява електричеството и затова с него били асоциирани множество атрибути. Натурфилософите от XVII и XVIII век предполагали, че в природата има две сили - електрическа и магнитна. Гилбърт и Де¬ карт споделяли мнението, че тези сили са особен вид „течаща енергия", излъчван в пространството поток под формата на много тесни стегнати линии. Някои приравнявали електромагнитните сили с „тъмната светлина", което по-късно било отчасти доказано от Карл фон Райхенбах.
Фарадей възприел и модифицирал възгледа, че електромагнитните сили действат през пространството, защото представляват специален енергиен поток. Това всепроникващо движение се променя, когато минава през проводници, става по-сгъстено и забавя скоростта си. Фарадей смятал, че „силовите линии" са лъчи, а не обикновено статично напрежение, както ги разглеждат съвременните учени. Те били подвижни и имали характерни дължини, когато се движели в пространството.
Други щели да променят имената и ще наричат електрическите силови линии „диелектрически" или диелектрически поток, но по същество значението си оставало близко на онова, което имал предвид Фарадей. Младият Джеймс Кларк Максуел също смятал, че силовите линии са динамични и имат дължина. Но каква била тяхната субстанция? Тук бил основният проблем, който не давал мира на физиците през цялата викторианска епоха.
Тогавашните изследователи и натурфилософи искали да открият истинската природа на „енергийния поток", от който се състояли силовите линии. Повечето приемали, че мистериозната течаща „субстанция" би трябвало да е всепроникващ, подобна на газ поток, който се състои от безкрайно малки енергийни частици, причиняващи различните наблюдавани индукции и натиск.
Хенри и Фарадей се опитвали да извлекат годно за използване електричество от статичните заряди. Идеята била, че щом силовите линии са съставени от „течаща енергийна субстанция", поставените в заредени маси контакти би трябвало да осигуряват неизчерпаеми количества електричество. Никой обаче не бил в състояние да извлече тази течаща енергия. Преди всеки контакт имало разряди, при които тя се губела. След като опитите им с лайденски стъкленици пропаднали, повечето учени потърсили по-благоприятен източник на концентриран заряд. Търсенето се изместило към магнитите, но опитите били все така безплодни. Нямало начин да се извлече енергия от отделните течащи заряди на силовата линия.
Дж. Дж. Томсън открил електроните при разряди във вакуум и приел, че тези „електрически частици" действат във всички случаи, когато се наблюдава електрическа активност. Викторианските учени не приели напълно това виждане. „Електроните" на Томсън се разглеждали като резултат от силни колизии в ускорителното пространство на вакуума. Не било възможно да се установи със сигурност дали „токовете на Томсън" са активни в електрическите проводници, работещи със слабо напрежение.
Видни експериментатори наред с Тесла продължили да твърдят, че истинското електричество е „течащото през пространството електричество". Класическите демонстрации на Тесла доказали, че бързите електрически импулси всъщност надвишават способностите на фиксираните заряди да предават приложените сили. Зарядът се забавя, а в същото време електростатичните сили продължават да се проявяват. Така става очевидно, че електростатичните сили предшестват движението на зарядите.
Тесла разбирал, че електростатичните импулси биха могли да текат без проводници. Неговите „безтокови макари" работели просто защото самите заряди били обездвижени. Електричеството се оказало по-скоро черта на течащата сила, отколкото поток от частици. Но в такъв случай какво представлявал този „течащ ток"?
Според виждането на Тесла, излъчваното електричество е течащ през пространството ток, който НЕ Е съставен от електрони. Късните викториански учени смятали, че съществува субстанция, която изпълва цялото пространство и материя. Знаменитият Менделеев предсказал съществуването на няколко изключително редки газа, заемащи място преди водорода. Според него те би трябвало да са инертни газове и именно затова могат да се установят толкова рядко. Според Менделеев тези предсказани газове образували атмосфера, изпълваща цялото пространство. Именно тази газова смес представлявала етерът.
Тесла и други учени смятали, че електрическата и магнитната сили са всъщност потоци етер, който е фиксиран в материя. Материалите по някакъв начин се „поляризират" от „търкането" при преминаването на етера през тях. Повечето вещества поддържат потока безкрайно дълго, тъй като той не ги кара да извършват работа. Достатъчно е материята просто да остане поляризирана, за да провежда протичането на етера. В етерния газ се съдържала цялата енергия. Безкрайно много енергия.
Тази енергия се проявява като електромагнитни сили, което било адекватна причина Тесла да се заеме с изработването на двигател, задвижван с етер. Подобна машина би могла да работи вечно благодарение на безкрайните кинетични енергии на самия етер, създаден и задвижван от звездите.
Тесла смятал, че лъчевата енергия се състои от етерен газ. Становището му се основавало на факта, че безтоковите му макари не провеждали „бавни и гъсти" заряди, каквито се наблюдават в обикновените електрически вериги. Кратките импулси пораждат съвсем различни ефекти - флуидни ефекти. Качествата, които Тесла приписва на „електричеството" или „електрическите" неща в многобройните си патенти и в изявленията си в пресата, е отнасят до етера. Тесла не слага знак за равенство между „електричество" и потоците електрони. Когато говори за „електрически" ефекти, той винаги описва техните проникващи, газообразни свойства.
Тесла нарича пространството „заобикаляща или естествена медия". Според него именно пространството „провежда електричеството". Успял да открие начин да концентрира, засили и насочи този газообразен електрически поток. Според него това излъчено електричество е всъщност газообразна еманация. Етерна еманация. Именно затова в лекциите си Тесла използва толкова често свързани с флуидите термини.
Съпротивление, обем, капацитет, резервоар, външна повърхност, напрежение, натиск и освобождаване на натиска - това са термините, на които наблягал най-често той по време на презентациите си. Терминологията на хидравликата. Освен това Тесла разбирал, че тъй като етерът е газ, той има съответните аеродинамични изисквания.
В речника на Тесла етерът е течащо през пространството електричество, газ с изключителни и трансцендентални свойства. Етерът е изпълващо цялото пространство електричество, огромен резервоар на неизчерпаема енергия. Подвижна енергия, която може да се добива съвсем свободно. Етерната технология щяла да революционизира света. Наука, промишленост, корпорации, финансови сдружения, обществен строй, държави... всичко щяло да се промени.
Интриги
След като направил обиколка на по-големите научни институти на Америка, Тесла възнамерявал да се оттегли на заслужен едногодишен отдих в Ню Йорк. Новините за постиженията му обаче се появили по страниците на всяко издание, занимаващо се повече или по-малко с техника. Отново името му започнало да се повтаря навсякъде. Отначало многофазния ток, а сега излъчвано електричество. Тесла се превърнал в любимец на пресата. Хората изпадали в захлас от картините на бъдещето, рисувани с такъв замах от гениалния изобретател. Бил идеал за европейски имигрант - галантен и привлекателен. Може би именно тези му качества събудили интереса на Ан Морган към него - неустоим, богат, необвързан и сърдечен. Мисълта за Тесла буквално я обсебила.
Независимо от огромния си чар и магнетична личност, Тесла запазвал сериозния си тон и поведение където и да се намирал. Виденията за бъдещето били далеч по-важни от това да ухажва някаква млада кокетна дама. В очакване на предстоящите събития, Тесла често канел високопоставени гости в лабораторията си и организирал специални демонстрации. Така плъзнала новината, че онова, което твърдял, действително съществува. Ан често присъствала на подобни събирания и тихо въздишала в някой ъгъл на голямата лаборатория.
Имало и такива, които не присъствали на демонстрациите, но въпреки това зорко следели работата на Тесла върху новото излъчвано електричество. Да кажем, че някои от тях били заинтересовани от откритията му и последствията от тях... защото заплашвали благосъстоянието им. Веднъж Тесла успял да разтърси света с многофазния си ток и само за една нощ превърнал използваната от Едисон система на правия ток в история.
Дж. П. Морган, станал неотдавна „патрон" на Едисон, изгубил значителна сума благодарение на фиаското. Ясно било, че Тесла може скоро да разтърси отново света със своето безжично излъчване на електричество. Подобно дестабилизиращо поведение не можело да се толерира. От друга страна, ситуацията се усложнявала още повече от намесата на Ан. Тя била лудо влюбена в Тесла. Прекалено обсебена от личността му и отчаяна, тя не можела да му обърне гръб.
Лекции пред Кралското общество
Докато бил център на вниманието на цялата нация, Тесла получил официална покана от лорд Келвин да говори пред Кралското дружество за последните си открития. Обикновено крайно консервативните англичани били сигурни, че Тесла е в състояние да промени хода на световната история.
Тесла прекъснал изследванията си и започнал да подготвя лекциите, които щели да положат началото на тази промяна. Грижливо пакетирал всички деликатни устройства, които разработил - вакуумни лампи, трансформатори, странни двигатели и не по-малко странни безжични апарати. Всичко това било старателно поставено в сандъци и откарано в Европа лично от създателя им. Там Тесла бил посрещнат от любимия му наставник и ментор, сър Уилям Крукс.
Във встъпителните си лекции си пред Кралското дружество Тесла описал първоначалната си работа с високочестотен променлив ток с високо напрежение. Той обяснявал, че в устройствата са заложени резултатите от последните му изследвания и подобрения на многофазната система. Демонстрирал няколко от първите високочестотни генератори на променлив ток и индукционни макари с желязна сърцевина, за да подготви аудиторията за последната новина.
На последната драматична демонстрация Тесла показал пред британските учени пробивния електрически разряд и свойствата на електрическите лъчи. В самия край на лекцията си той напълно разкрил ефекта на електрическия лъч. Това бил последният път, когато щял да направи подобно нещо пред академични кръгове.
Тесла открито показал пред Кралското дружество, че новото лъчево електричество е със свои специфични характеристики. Той съзнателно сравнявал и наблягал на разликите между импулсното излъчване и предишните си слаби ефекти, получени с променлив ток (февруари 1892). Флуоресцентните лампи и други светлинни ефекти буквално омагьосали публиката. През цялото време гласът му, изтънял до тенор от вълнение, ехтял в потъналата в мълчание аудитория.
Той направил демонстрации с безжични лампи, които се запалвали под въздействието на излъченото електричество. Задвижвал малки мотори от разстояние. Последната му лекция е единственият документиран случай, в който Тесла обявил на всеослушание откриването на електроизлъчвателния импулс. Разказал за революционния му ефект върху самия него и за това как на практика обезсмислило предишния му труд, след което детайлно описал точното значение на феномена.
Накрая Тесла набързо демонстрирал специални „електростатични" мотори и лампи, работещи благодарение на излъчваното електричество. Запознаването с тези първи изделия показва, че са в ранен стадий на разработка. Тесла конструирал мотора на базата на радиометъра на Крукс - и не пропуснал да го спомене, с което направил елегантен реверанс към ментора си. Накрая очертал огромния потенциал на откритието си и насочил умовете на слушателите към идеята за реалното използване на предаването на енергия.
Тесла пророчески описал бъдещата цивилизация, която щяла да се появи с появата на първите устройства и системи. Светът щял коренно да се промени. Тесла описал лъчевото предаване на електрическа енергия и възможността да се овладее излъчваната енергия на самото пространство.
Аудиторията била напълно омагьосана от резултатите, но това не й попречило да разбере думите му по напълно погрешен начин. Тесла разбрал това малко след като заминал на посещение в Париж, вече на върха на славата. Британската наука продължавала да се занимава с високочестотния променлив ток, докато откривателят му вече се отказал от тези открития и ги смятал само за подготовка за импулсното електричество.
Тесла показал чрез сравнение, че импулсното електричество трансцендентално превъзхождало всички други електроиндуктивни ефекти. Показал, че е трудно да се определи дали ефектите са електростатични или електродинамични по природа, като самият той предпочитал да ги разглежда по-скоро като електростатични. Заради тези колебания относно идентифицирането на феномените можем да предположим, че тогава се е намирал в началния стадий на разработка на електрическия импулс.
Във всичките си изказвания Тесла бил абсолютно точен. Това изглежда нехарактерно за природата му на учен. Но действията му били обусловени от чисто научна искреност. По онова време самият той не знаел какво точно става при електрическия импулс, а искал просто да сподели откритието си съвсем откровено и открито. Академичното неодобрение на собствената му семантика не закъсняло и започнало да се повтаря от публикация в публикация.
Ясно е, че сър Уилям Крукс напълно схванал значението на цялата демонстрация на Тесла и отлично разбрал заключителните му думи за новата електрическа сила. Тесла продължил кореспонденцията с ментора си и след като напуснал Англия. Надявал се, че драматичното известяване и демонстрацията ще положат началото на нова епоха в електроинженерството и че и други учени ще могат да получат излъчвано електричество според описания от него начин. Надеждите му обаче рухнали през последвалите години, когато започнали атаките и подигравките.
Серията лекции била потресаваща за европейските учени. Те представлявали надзъртане в бъдещето - при това толкова ясно, че малцина били в състояние изобщо да възразят. Тесла завършил обиколката си в Англия и Франция, като навсякъде бил посрещан с овации и почести като типичен викториански герой. Една вечер в Париж получил телеграма, че майка му е на смъртно легло. Зарязал всичко и успял да пристигне навреме, за да прекара последните часове с нея.
Тесла винаги я споменавал като единствения човек, който напълно разбирал странните му способности. Та нали тя била жената, която го окуражила, когато за първи път разказал за странните си видения! Когато роднини и приятели му се присмивали, тя оставала единствената му опора. Рано на следващата сутрин Тесла бил внезапно сполетян от видение. Онова, което съзрял, променило живота му. Майка му се издигала в ярките облаци, съпровождана от Серафим. Няколко минути по-късно дошла следващата новина. Майка му се споминала тихо и спокойно. Тесла прекарал една мъчителна седмица в родината си, докато траело оплакването и погребението, след което се върнал обратно в Ню Йорк.
Обрати
Когато неколцина английски инженери му писали и го разпитвали как да получат импулсните ефекти, Тесла им дал много точно описани параметри. Той винаги успявал да изложи ясно и открито тайната, с която се постигали поразителните резултати. Бил свикнал свободно да споделя наученото с всички около себе си. Останал крайно изненадан, когато установил, че академичните кръгове, които го приели толкова топло в Европа, постепенно започнали да губят интерес към откритието му. Повечето учени били абсолютно неспособни да изпълнят параметрите му и започнали да смятат, че ефектите са „съмнителни".
За да се прояви импулсният ефект, трябвало да се изпълнят ред строги изисквания. Основното било импулсните генератори да се конструират с особено внимание. Инженерите искали уравнения. Тесла им дал описания. По-късно неколцина експериментатори успели да получат търсените ефекти и излъчването на електричество. Но системите им били пряко копие на първите и най-неефективни разработки на Тесла.
Често срещана черта на академичните учени е да подминават емпиричните факти и да се занимават с личните си взаимоотношения - особено когато става дума за чужденец, пожънал такъв небивал успех. Изцяло погълнати от въпроси, свързани с начина на изразяване и поведението му, слушателите на Тесла отправили няколко хапливи забележки по негов адрес - точно по времето, когато се появили и първите публикации, осмелили се да се подиграват с него.
Новите критици се появили навсякъде, дори у дома. Долбеър,Томсън и дори Пъпин намерили време да критикуват и иронизират Тесла. По-младите учени разчитали изцяло на обучението и далеч по-малко на опитите, поради което били лесно податливи на манипулациите на общоприетото академично мнение. Тесла подценявал силата на медиите и на опитите да осмеят способностите му. Бързо открил, че общественото мнение е в състояние да разколебае научното становище. Не успял да разбере кой стои зад насочената срещу него медийна кампания.
Тесла не обръщал внимание на враждебно настроените си колеги. Крукс винаги се застъпвал за него, тъй като му се възхищавал и го обичал като свое протеже. Тесла дълбоко уважавал възрастния си ментор и се уповавал на него в най-трудните моменти. Когато Тесла изнасял лекциите си, подарил на Крукс истински трансформатор. Малкото устройство било изключително мощно и давало необичайните ефекти, за които говорел създателят му. Това единствено доказателство останало в Англия и всеки можел да се запознае с него. Забележителното е, че то така и не затворило устата на критиците му.
Той не виждал никаква причина за всичко това. Нещо просто „не пасвало". Дори той можел да разбере, че в уравнението липсва някаква съществена част. Откриването й би могло да обясни обратите в собственото му съществуване. А нахалната млада Ан продължавала непрекъснато да го преследва, сякаш не му стигали всички останали неприятности. Тесла се държал все така любезно с нея, но не предприемал нищо повече.
Във връзка със злостната кампания Крукс многократно писал до Кралското дружество и до самия Тесла. Възрастният учен бил убеден, че Тесла е съвременният Фарадей и продължавал да споделя вярата, че младият учен е направил поредното историческо откритие в областта на електричеството. Окуражавал го да продължава проучванията си независимо от нападките. Вече малцина учени се доверявали на методите на Тесла. А още по-малко били онези, които продължавали да слушат твърденията му.
След главоломната слава започнала също толкова главоломна загуба на доверие и това накарало финансистите да не бързат да инвестират в предложените от него нови системи. Нововъведенията му продължавали да следват едно след друго и всяко следващо бележело нова стъпка в технологията, която трябвало да промени света. Тесла изцяло се потопил в работа. Единствено тя можела да изчисти опетненото му име. Общественото мнение щяло да се преобърне, когато всички видят зашеметяващите му открития. В тези постъпки най-ясно се разкрива благородният и същевременно наивен характер на Тесла. Светът действително се променял - но в една далеч по-брутална насока.
Излъчване на енергия
Тесла се заловил да изработи по-мощни модели на първите си трансформатори. За да направи възможна системата за излъчване на електричество, той се нуждаел от по-ефективни устройства. Именно такава била целта му, когато се заел да изследва до най-малката подробност всяка част от съществуващите вече трансформатори.
Открил, че прекомерното отделяне на искри, макар и да впечатлявало силно наблюдателите, в действителност били загуба на енергия и като състояния били нестабилни. Ефектите на излъчване се прекъсвали и смущавали при всяка искра. На практика тези разряди сривали идеята за излъчване на електричество на големи разстояния - проблем, който трябвало да се отстрани. Тесла започнал да търси начини да елиминира загубите. Вече знаел, че металите са в състояние да фокусират ефекта на излъчване на електричество. Допълнителната стабилност на трансформаторите му можела да се постигне с добавянето на големи медни сфери към активните краища. Тесла ги смятал за „резервоари", които осигурявали на предавателите допълнителни количества етер.
Медните сфери наистина намалили зрелищните разряди достатъчно, за да се получи ефективно излъчване на електричество, но така и не успели да ги елиминират напълно. Тесла се нуждаел от нови начини да предава излъчваното електричество без никакви загуби.
Опитите с медните сфери показали ефективно пренасяне на енергия между трансформатора и околното пространство. Сега трансформаторите станали истински предаватели на Тесла. Оказало се възможно безвредното излъчвано електричество да предава неимоверни количества енергия на огромни разстояния. Многобройните патенти описват напредъка в търсенето на принципа за излъчване на електричество.
Тесла успял и в опитите си да направи излъчваното електричество безопасно за хората. Ако импулсът бъде достатъчно кратък, то просто би минало покрай проводниците. Само специално настроени приемници можели правилно да уловят излъчената енергия и да я направят използваема. От случайното откриване на ефекта били минали по-малко от три години. През 1892 г. Тесла мечтаел за безопасно излъчване на електричество без посредничеството на проводници. През 1895 г. мечтата му се превърнала в реалност. Дали системата му щяла да работи на големи разстояния, както си представял?
Изнесъл някои от преносимите си предаватели извън пределите на лабораторията си в южната част на Пето авеню. В Северен Манхатън и на Лонг Айланд Тесла изпробвал системите си, без да се съобразява с никакви ограничения. Измерил предаваното на разстояние електричество в електростатични волтове. При нужда излъчената енергия можела да се превърне обратно в електрически ток в съответните макари с ниско съпротивление в трансформаторите.
За свое изумление Тесла открил, че намиращите се на голямо разстояние вакуумни лампи можели да бъдат накарани да светят с пълна сила. Имало само две изисквания - първо, системата и приемниците трябвало да бъдат заземени, и второ, към приемниците трябвало да бъдат свързани определени количества мед. Тогава лампите започвали да светят максимално силно, а моторите се задвижвали с пълна мощност.
Медта в приемника трябвало да съответства точно на масата на медта в приемника, в противен случай трансферът на енергия не бил ефективен. Изискванията се различават много от обикновените радиоантени. Освен това Тесла открил, че издигнатите медни сфери на предавателните устройства засилват по-добре излъчваната енергия. Това бил начинът, по който предавателите и приемниците на Тесла можели да се „свързват" по-добре независимо от разстоянието помежду им.
Тесла смятал, че тези електрически лъчи създавали невидима връзка между предавателя и приемниците, и ги разглеждал всички като „изключени терминали" към земята. Електрическото излъчване се простирало във всички посоки от високо издигнатата медна сфера на предавателя. Тайната на приемането на максимално силен сигнал се състояла в това масата на медта в приемника да съответства на масата на медта в предавателя. Тогава етерните потоци можели да се фокусират в съответния приемник. Това привличане щяло да отнеме известно време, тъй като излъчената енергия „търси" по-добри места за заземяване. Излъченото електричество показвало любопитни вегетативни „свойства на растеж".
Приемниците също били снабдени с малки медни сфери, които осигурявали по-ефективно привличане и абсорбиране на излъчената енергия. Допълнителните медни сфери значително намалили входната електрическа мощност за получаване на фокусирано етерно напрежение.
Тесла извел аналогията с динамиката на газовете на друго ниво, когато открил, че медта може да се замени с вакуумни лампи или лампи с газ под ниско налягане. Ефектът от изпълнените с газ сфери се изразявал с по-малка загуба на електричество и дори с по-голяма мощност. По емпиричен път се установило, че напълнените с аргон големи сфери излъчват изключително силно, когато се поставят върху предавателите. Освен това Тесла открил, че аргонът под ниско налягане може да служи и за приемник вместо медните сфери.
Изпълнените с газ сфери щели да бъдат значително по-евтини от медните. Тесла се приближавал до създаването на напълно ефективна система. На опитите му били канени множество известни личности, сред които и Дж. X. Хамънд-младши. Завладян от постиженията на Тесла, през следващите години той и съпругата му започнали често да канят изобретателя в дома си. Имало случаи, в които Тесла бил техен почетен гост в продължение на месеци. По-късно, след края на Първата световна война, Тесла и Хамънд работели заедно в областта на роботиката и дистанционното управление.
Тесла си представял малки приемници, достатъчни за захранването на домакинство или за използването им в производството. За инсталирането и поддръжката им щяла да Се събира малка месечна такса. Тези безжични приемници щели да извличат достатъчно електричество за покриването на нуждите на домове и заводи. Количеството използвано електричество можело да се измерва. Предимствата на системата на излъчване на енергия били очевидни за всички, които видели начина й на действие.
Тесла описал също така как устройствата му могат да се използват и в транспорта. Презокеанските кораби можели просто да получават електричество от континенталните станции за излъчване на енергия. Същото се отнасяло и за влакове и автомобили. Потенциалните възможности скоро щели да стимулират финансистите да инвестират стабилно в „предстоящото начинание".
За да поддържа известността си, Тесла винаги канел по няколко инвеститори на демонстрациите си. Той знаел, че склонността им да подкрепят начинанията му ще се превърне в неустоимо желание, когато видят практическото приложение на системата му за излъчване на електричество. По типичния си грубоват начин на изразяване, финансистите наричали тези демонстрации „забавни" и Тесла рядко чувал втори път за тях.
Това било нещо ново. Нерешителни финансисти - същински абсурд! Оттеглянето им оставило Тесла напълно объркан. Навремето, когато си вадел хляба като общ работник, само един разговор бил достатъчен, за да привлече вниманието им. А сега? Никой не събирал кураж да се хвърли с главата надолу в океана от нови възможности. Но защо? Какви акули се спотайват в него? Тесла просто не можел да разбере невероятния консерватизъм и липса на въображение на нюйоркските финансисти.
Изгарящ от желание да започне работа, той търпеливо чакал. Ако познавал света около себе си поне мъничко по-добре, сигурно не би изгубил напразно толкова време. След демонстрациите, с Тесла се свързал агент на Морган и му направил „делово предложение". Срещу солидна сума новата система на Тесла щяла да премине под контрола на финансиста. Тесла се изсмял в лицето на бледия дребен господин Браун в стегнатия му костюм и му заявил, че той така и така е милионер. Защо му е да сключва подобна сделка? С тези думи развеселеният изобретател любезно изпратил госта си.
Няколко часа по-късно Тесла вечерял в „Уолдорф", когато получил съобщение за пожар в лабораторията му. Връзката между отказа му да склони глава и пламъците, които се издигали до небето, била направена едва след като всичко се превърнало в пепел. Тази нощ светът отново се променил напълно за Никола Тесла. От технологичните му постижения останала само прах. Книги, безценни вещи, фино оборудване, патенти, модели, чертежи, нови апарати -всичко изгоряло. Тесла чудесно разбрал посланието.
За период от две седмици изобретателят буквално изчезнал. Никой не можел да го открие. Верният му работник Колман Кжито се опасявал за живота му. Катрин Ъндъруд Джонсън не била на себе си от мъка. Тя била съпруга на един близък приятел и единствената истинска любов в живота на Тесла. Пожарът трябвало да го убие. Посланието не би могло да бъде по-ясно. Опитът за убийство се провалил - набелязаната жертва останала жива. Мечтите й - също.
Където и да се е намирал през онези две седмици, мечтите на Тесла били с него. Но частица от сърцето на изобретателя загинала в пожара. Онази частица, която го свързвала с миналото. Вперил поглед в бъдещето, Тесла превърнал откритието си в технология, която днешният свят като че ли е забравил. Сред всички онези, които се молели и плакали при изчезването на Тесла, липсвал един човек. Ан вече никога нямало да се измъчва по Никола Тесла. Сърцето му било окончателно затворено за нея. Тесла се възстановил от пламъците.
Откритията и изобретенията му през следващите четиридесет години надхвърлили постиженията му дотук - специални прожектори за излъчване, самозадвижващи се топлинни двигатели, предаватели на енергия, дистанционно управление и роботика, „Световна система за излъчване", предаватели за излъчване на лъчи, „етерни реактори и етерни двигатели", мотори, задвижвани с космически лъчи, психотронна телевизия... списъкът от изумителните му открития наистина може да ни остави без дъх. Тесла демонстрирал всяко едно от тях на подбрана група свидетели.
Нещо повече - независимо от слуховете за неговата обществена и научна смърт, Тесла запазил двата апартамента на най-горния етаж на хотел „Ню Йоркър" по времето, когато малцина биха могли да си позволят подобна екстравагантност. Единият от апартаментите бил превърнат в радиолаборатория и неколцина радиолюбители успели да се сдобият с апарати от нея. Тесла бил неуморим изследовател. Биографията му е изпълнена С много мистериозни разработки и постижения. Но в нея има неща, които трябва да се разкажат в други
книги.
Откъсът е от книгата на Джери Василатос "Изгубените Открития"книги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар