Седна

Седна

 

На 15.03.2004 световните осведомителни агенции предадоха информацията, че е открита нова планета в Слънчевата система, която е наречена от откривателите си СЕДНА, по името на ескимоска богиня на океана, създала морските обитатели. Всъщност планетата е била открита на 14.11.2003 от астрономите Майкъл Браун, Чад Тружило и Дейвид Рабиновиц, но откритието е оповестено на 15 март тази година. Седна е все още неофициалното име на този космически обект, за който тепърва ще се спори дали може да има статус на планета. Името, което му е дадено според международната класификационна система за имената на космическите тела е 2003 VB12. Откритието е направено с космическия телескоп “Спитцер”, който неотдавна беше изведен в орбита.

Според първоначалните данни Седна обикаля около Слънцето по силно изтеглена елиптична орбита, като прави едно пълно завъртане за 10500г. В своя перихелий тя се доближава до Слънцето на разстояние от 75 AU, а в своя афелий се намира на разстояние 240 AU от Слънцето.
(1 AU = 149 598 000 км., това е средното разтояние от Земята до Слънцето)

Понастоящем Седна се намира на разстояние 90 AU от Слънцето или 13 милиарда километра и се приближава към своя перихелий, в който ще бъде през 2075 г. От дистанцията на която се намира, Слънцето изглежда само като една по-ярка звезда (подобно на арт изображението най-горе)

Седна е с диаметър от приблизително 1800 км, което я прави най-големия обект от нашата Слънчева система открит след Плутон (за сравнение диаметъра на Плутон е 2250 км.). Може би най-интересната подробност открита досега за нея е цветът й – червен - доближаващ се по нюанси до този на Марс. Този цвят много озадачава учените и те се затрудняват да направят предположения за състава й. Едно завъртане около оста си планетата прави за 40 земни денонощия, а температурата на повърхността й е –240 градуса по Целзий. Поради бавна скорост на въртене около оста си, някои астрономи изказват преположения, че Седна може да има спътник, но това не може да бъде потвърдено преди най-мощния телескоп – Хъбъл – да направи своите наблюдения.

Астролозите се интересуват най-вече в кой зодиакален знак се намира Седна, затова ще кажa че в момента тя се намира на 18 градуса в знака Телец. Но дали ще оказва влияние в личните хороскопи и какво точно ще е то е тема, по която все още не може да се даде еднозначен отговор. На фигурата по-долу е показано разположението на Седна на фона на звездното небе през м.март 2004г., два часа след залеза на Слънцето в посока югозапад-запад. (уточнение - Седна не може да бъде наблюдавана с просто около или с любителски телескоп)

Статията е подготвена по материали на www.gps.caltech.edu

Как да направим блога си още по-посещаван: социалните мрежи за споделяне на връзки в България

Това е третата статия от серията ми Как да направим блога си още по-посещаван, в която разглеждам как да използваме социалните мрежи за споделяне на връзки в България по техните специфики и възможности за популяризиране на блога ни.



Svejo.net:

Безспорно Svejo.net е най-голямата и най-влиятелна мрежа за споделяне на връзки в България, която е собственост наНетИнфо, най-голямата пък интернет медийна компания в България.

Споделените линкове в Svejo.net  се делят на Зелени и Свежи. Зелен е всеки нов линк, а ако той събере минимален брой гласове на регистрирани потребители (анонимното гласуване там е от слабо значение), той става Свеж и се появява на главната страница наSvejo.net. В зависимост от дните, работни или почивни, минималния брой гласове за линк там, които трябва да събере до 2 денонощия, за да стане Свеж са от дузина до 3 дузини. Всяка Свежа връзка там може да получи стотици, а често и хиляди визити. Ако ваш линк остане Зелен – то той има минимум дузина посещения, та пак до хиляди визити (пример). В Svejo.net има възможност да добавите снимка, която да илюстрира темата в споделената връзка, както и възможност за добавяне на тагове за по-лесно намиране на връзката при търсене.

Освен това всеки потребител има седмичен рейтинг, който се сформира на база общия брой положителни гласове, които е получил от всички посетители, независимо дали са регистрирани или не, умножен по процента свежи статии, които е споделил, спрямо всичките постнати от него. Този рейтинг се изчислява за последните 168 часа на всеки 10 минути и ако попаднете в класацията, има голяма вероятност да посетят блога ви, който сте сложили в описанието на профила си. Тъй като вече е много трудно нов потребил да влезе в Топ 40 на Svejo.net само със споделени връзки от своя блог, съветвам всички да споделят и по някоя и друга връзка от любимите си сайтове.

Има и едно важно ограничение – не може да се споделят повече от 2 връзки в рамките на 60 минути от един източник, но дори да сте много продуктивни в блога си – това прави по 48 връзки на денонощие, което е май ви е абсолютно достатъчно.

В Svejo.net  има и специален уиджет, с който можете да увеличите популярността на блога си – поставил съм го в дясната колона на блога си и за него можете да прочетете в статията ми "Как да ползваме успешно Svejo.net widget за популяризиране на нашия блог".



Svejo.net е толкова мощна откъм трафик социална мрежа, че познавам блогъри, която ползват само нея – било защото нямат време за всички, било защото усилията, които ще положите за споделяне на една връзка към блога ви във всички останали мрежи, ще ви донесе десетки пъти по-слаб успех. Аз обаче винаги съветвам да се ползват и другите мрежи поради две основни причини:

-    споделянето на връзка към блога ви на възможно най-много места повишава пейдж ранга на блога ви;

-    индексирате се по-добре от търсачките (не само Гугъл) и така читателите достигат по-лесно до блога ви (дори да се е наложило да минат през клик през социалната мрежа за споделяне);

-    а също и вие никога не знаете откъде ще дойде редовен читател на блога ви...

В Svejo.net има място за всички – от сериозни политически и социални блогове, до фото блогове и всякакви шантави теми. Малко трудно обаче вървят там блогове на футболни теми.



Lubimi.com:

Сред останалите социални мрежи за споделяне на второ място поставям Lubimi.com. Lubimi.com също е собственост наНетИнфо, но тя е от по-друг тип, различна от Свежо и останалите. В нея потребителите споделят любимите си сайтове, респ. отделни статии/постинги от сайтове, като една връзка може да бъде любима на много потребители. Тук можете да споделяте статиите от блога ви катоЛюбими като добавите също описание и тагове. Няма обаче възможност за добавяне на снимка, но автоматично се появява скрийншот на статията от блога ви. Тук рейтингът е за връзки по брой любими, но дори никой да не си добави вашия блог, пак е достатъчно, че го има в този каталог на линкове, където всички търсят по ключови думи. Посещенията, които можете да получите от споделена връзка като любима, са средно над 20 за всеки любим линк до стотина.

В Lubimi.com можете да споделяте всякакви сайтове, но забавните вървят повече.



Pipe.bg:

На трето място по ефективност сред социалните мрежи е Pipe.bg.Pipe.bg е собственост на друга Топ 10 интернет медийна групировка в България – Икономедия. Сайтът е решен изключително оригинално, като са включени категории като Шашкащо, Чудестно, Весело, Тъжно и т.н. и е много шарено. Тук също имате възможност да добавяте снимка за илюстрация на споделената връзка, а прагът за преминава на една връзка от Нова къмПопулярна е 5-6 гласа. Възможност за гласуване имат обаче само регистрирани потребители. Може да добавяте и тагове. Визитите, които можете да очаквате към вашия блог са средно 10-20 на статия. В Pipe.bg вървят повече сериозните постинги и по-рядко фото блогове и клюки. Има ограничение за споделяне на връзки от един потребител към един източник – до 3 такива на денонощие (календарно, не за последните 24-часа).

Pipe.bg често раздава награди за своите потребители. Можете да прочетете как аз,Ванката, спечелих куп награди от Pipe.bg, а и как fen пък чак отиде до Египет.



Web-bg.com:

Почти същата ефективност като при Pipe.bg, но една идея по-ниска, се носи от социалната мреза за споделяне Web-bg.com, която поставям на 4-то място по ефективност. Тук няма възможност за добавяне на снимка, а автоматично се появява скрийншот на хоум-пейджа ви. Споделените линкове се групират по категории като Новини, Технологии, Забавление, Снимки, Видео и др, като върви всичко в съответните категории. Прагът за една новина да стане поулярна и да се появи на главната страница е 3 гласа, като няма ограничение за гласуване дали потребителят е регистриран или не. Няма никакви ограничения освен спазването на общите условия. При споделяне на връзка в Web-bg.com можете да получите около дузина визити на статия в блога си.



Ping.bg:

На пето място по ефективност поставям мрежата на Ping.bg. Тук също няма възможност да добавяне на снимка към връзката и също има конкретни категории. Визитите, които можете да получите към статия в блога ви е около 10 на статия. Прагът за преминаване на една новина от нова към популярна е два гласа, но се отчитат само регистрирани. Също така при клик връзките се отварят в хедър на Ping.bg, което малко разсейва потребителите от визията на блога ви. Тук основно вървят споделени връзки към авторски блогове. Ping.bg също имат специален уиджет за размяна на линкове между блогове, но не го ползвам, защото смятам, че повече заема място в блога ми такъв панел, отколкото носи ефективност.



Още две мрежи, които могат да ви донесат средно по десетина и повече визити на споделена статия:

  Uhaaa.net е социална мрежа, която все повече набира скорост – поне това констатирам от все повече споделените връзки там и увеличаващия се трафик оттам (мрежата стартира в края на 2008 година). При Uhaaa.net също има възможност за добавяне на снимка, обаче трябва да я ъплоуднете от компютъра си, а не можете да укажете линк от интернет. При Uhaaa.net само популярните връзки се показват на хоум-пейдж, като има акцент върху най-популярната за момента, а подът там за популярност е 4 гласа с гласуване от всички, без значение дали са регистрирани или не. В Uhaaa.net вървят както сериозни статии, така и за забавление.



И още една мрежа за споделяне на връзки, която използвам – NoviniteDnes.com. Тя е основно за споделяне на сериозни линкове и връзките за забавление, както пише и в условията им, не се допускат. Споделяйки в NoviniteDnes.com,можете да получите средно около 5 визити към статия. Тук няма възможност за добавяне на снимка, а и няма популярни статии, защото просто се изчаква одобрение от редактор, през който да премине връзката ви, но тя винаги е видима за посетителя.



Специално пък за тези от вас, които имат футболен блог, или просто понякога пишат за български или световен футбол (както за анализ на футболни срещи, така и просто клюки за футболисти и техния личен живот, или пък фенски снимки и видео), препоръчвам Ma4.bg. Ma4.bg е социална мрежа за футболни фенове и е собственост на Топ 5 интернет медийна фирма в България DarikWeb (тя притежава и спортния лидерGong.bg). В Ma4.bg има секция за споделяне на линкове, като новите връзки автоматично се появяват на хоум-пейдж. Няма възможност за добавяне на снимка към връзката, а също така единственото ограничение там е да не се споделят линкове към сайтове за футболни залози. Футболна статития, споделена в Ma4.bg, може да донесе десетки, та до стотици посещения на футболния ви блог.



Има и други социални мрежи за споделяне на връзки, които обаче вече не ползвам, защото с нищо или почти нищо не са допринесли за популярността на блога ми – защото или са слабо посещаеми, или защото не се поддържат – като Far.bg (много спам и чалга), Dao.bg (евентуално вървят там само неща, свързани с компютри), Ka4i.com (просто никой не ми е влязъл в блога при пробно качване), вече мъртвата и неуправлявана Qkooo.net.

Но има много активни и ефективни!

Та, дерзайте! :)

Гонитба на Бога

Владимир ТИХОМИРОВ

Броени дни делят учените от най-епохалният експеримент на XXI век – опитът по лабораторен път да се възпроизведе Големият взрив, за да се разкрият тайните на строежа на материята.

Залозите в тази игра са много високи. В случай на успех на експеримента е гарантирана Нобеловата награда, а относно това, какво ни очаква в случай на провал на експеримента, се водят най-ожесточени спорове. Но всички се обединени по един въпрос: това е най-наглият опит на хората да се поставят на мястото на Бога и да проверят в какво се е състоял замисъла на Твореца...

Големият адронен колайдър затова и се нарича Голям, защото във всички отношения той е „най-най”. Най-мощният, най-точният, най скъпият – неговото строителство е изисквало разходи от Европейската организация по ядрени изследвания  CERN (Conseil Europeen pour la Recherche Nucleaire) в размер на 6,3 милиарда евро.

При все това Големият адронен колайдър не е просто установка. Това е най-съвършеното гигантско съоръжение, което някога  са построили хората, огромен подземен град, изграден в скалите на дълбочина 100 метра. На повърхността протича равномерният живот на тихото предградие на Женева, а под повърхността е разположено 27 километров пръстен, по който ще се носят протоните от водородни ядра, ускорени почти до скоростта на светлината. След това тези частици ще се сблъскат с друго идентично снопче протони, и  във момента на сблъсъка ще се отдели такава чудовищна енергия, че парченцата материя ще образуват същото това подобие на протоплазмата, която е бушувала в първите моменти от съществуването на Вселената след Големия взрив.

Дотолкова доколкото е невъзможно материята да съществува в състоянието на протоплазма, то тя за нищожни части от секундата ще премине в някакво друго, все още неизвестно за науката състояние.

При това превръщането на материята ще се съпровожда с отделянето на милиони различни частици и вълни, които след като бъдат уловени, физиците се надяват най-накрая да усетят присъствието на Бога и да разберат промисъла на Твореца.

За да получите нагледна представа за този експеримент, физиците привеждат следният факт: за избягването на каквито и да е нежелателни последствия моделът на Големия взрив ще се удържа в абсолютен вакуум от свръхпроводящи магнити с такава мощност, че ако по време на експеримента до тунелът се постави камион „КамАЗ”, то магнитното

поле за части от секундата ще го сплеска в тъничък пласт, обвил стените на „тръбата”.

Но още повече паразява въображението друг факт: цялата тази женевска машина е построена само с една единствена цел: физиците искат да узнаят, съществува ли в действителност така нареченият бозон на Хигс, съществуването на който беше предсказано преди много години. Именно тази неуловима елементарна частица учените  и наричат „частица на Бога”.

ПРОКЛЯТИЕТО НА ФИЗИЦИТЕ

—   Защо всички физици се интересуват от бозона на Хигс? – обяснява главният научен сътрудник на Института за ядрени изследвания на РАН академик Валери Рубаков. – Работата се състои в това, че учените създадоха така наречения Стандартен модел, който задоволително точно обяснява много принципи на мирозданието и възникването на Вселената. Но цялата красива теория може просто да рухне, ако ядрените физици не уловят този бозон – „тухличката”, предсказана само в теорията.

Още преди 100 години всички напредничави учени мислели, че материята се състои от два-три типа молекули. В началото на миналия век в физиката основателно се утвърдил така наречения модел на атома на Ръдърфорд, състоящ се от ядро-протон, около който обикалял електрона. През 30-те години в атома включили още една елементарна частица – неутрона, допълнил протона в ядрото на атома. След това се изяснило, че може би са доста повече тези „тухлички” на материята. Така през 60-те години – в „златната епоха” на физиката – възникнало понятието кварки, тоест това от което се състоят вече самите елементарни частици. А в първата половина на 70-те била формулиран така наречения Стандартен модел.

Според този модел, мирозданието е построено по принципа на конструктора „Лего”:има три типа кварки, които отделно един от друг не могат да съществуват. Кварките се съединяват помежду си посредством още една елементарна частица – глюона. В едно съчетание от три кварки се получава протона, в друго – неутрона. Плюс това има още електрони, неутрино и по-тежки аналози, които са свързани помежду си с три типа  взаимодействия – електромагнетизъм, ядрено и слабо; освен това отделно място в мирозданието заема и гравитацията.

Но както писа един от най-старите сътрудници на CERN Гордън Фрейзър в своята книга „Антиматерия:световете отвъд огледалото”, „Стандартният модел на взаимодействие на елементарните частици се явява едновременно и най-великото достижение на физиката от втората половина на XX век, и нейното най-голямо проклятие”. Проблемът е в това че всички експерименти в областта на физиката на елементарните частици или потвърждаваха теоретическите предсказания на модела, или изискваха постоянната му поправка. Така например през 1974 година нобеловия лауреат по физика Семюъл Тинг откри нова елементарна частица – така наречения „омагьосан кварк”, благодарение на което беше пренаписана цялата теория на електрослабите взаимодействия. Затова пък още в 1983 година на протонно-антипротонния колайдър SpS в CERN бяха открити още два типа бозони – преносители на слабото взаимодействие, на които всичките им свойства бяха по-рано предсказани от Стандартния модел.

Въпреки това за година експерименти учените осъзнали, че Стандартния модел може би не е единствената схема на взаимодействията на елементарните частици. Так асе появили нови фундаментални теории за строежа на мирозданието – например, Теорията на суперструните в която се изучават не точкови елементарни частици, а протяжността на обектите – ултрамикроскопичните струни. При това в последно време Теорията на суперструните набира все повече поклонници и не на последно място благодарение на това, че този модел на мирозданието предполага равноправно съществуване на огромно множество от различни вселени, а не само тази в която съществуваме.

ТЕЖЕСТТА НА ПОЛЕТО

С какво не устройва физиците Стандартния модел? Отговорът е прост: с тов аче системата на взаимодействията на трите вида кварки изобщо не дава отговор на въпроса: откъде се е взела гравитацията и такова привично за всички нас понятие, като ”маса на тялото”?

—   Колкото и удивително да е, но ако се абстрахираме от това което виждаме в природата, и се опитаме да напишем теория на елементарните частици от празен лист, то мнозинството от тях няма да имат никаква маса, - обяснява академик Валери Рубаков. – Всички елементарни частици в теорията ще летят със скоростта на светлината и няма да имат никакво тегло. Но ето при обикновеното вещество има маса, което е очевидно без всякава физика. А как тя се получава е непонятно...

За обяснението на този парадокс беше измислена теорията на бозона на Хигс.

—   Това е по-скоро някакво ново поле, което пронизва  всичко в света, - пояснява Валерий Анатолевич. – Това поле може още да се сравни с морето, а вълните в това море са и самите тези бозони.

Елементарните частици плуват в това „море” и за сметка на взаимодействието с „водата” – полето –се превръщат в масивни. Частиците се промъкват през това поле, и то ги забавя. Наистина това засега е само хипотеза, но за да я потвърдят на физиците им е необходимо да регистрират това поле. Даже не самото поле, а само следите от него – същият този бозон на Хигс. Съвсем друго нещо е това че за да се регистрира този бозон физиците трябва по някакъв начин да разтревожат това поле. Тоест да устроят подобие на Големия взрив.

ХИГС и БОГ

Този неуловим бозон бил наречен така в чест на почетния професор на Единбургския университет 79-годишният Питър Хигс, който и измислил „отежняващого” поле през 1964 година. И през всички тези години само очаквал потвърждение на своите математическите си изчисления.

Хигс се родил в семейството на звукооператор от радиостанцията ВВС и от детството си се увличал от физиката. Още повече неговото намерение да се посвети на науката било подкрепено от успешното изпитание на атомната бомба, след което по целия свят започнал „бум на физиците” – всички ученици мечтаели само за това да са в лабораториите с синхрофазотроните. Но след завършването на средното училище в Лондон той по съвета на баща си постъпил в математическия факултет на Кингс колидж в Лондон, където получил научна степен по теоретична физика и философия.

След това, вече работейки като преподавател в Единбургския университет, Хигс се заинтересовал от Стандартния модел и формулирал своята теория за невидимото поле, състоящо се от бозони – частици, почти изцяло състоящи се от маса. Към някои частици бозоните”се прилепват”, увеличавайки тяхното тегло(„Подобно на подлизурковците в политиката”, - уточнява професора), а другите частици – например, светлинните фотони свободно прелитат покрай тях, без изобщо да се обременяват.

Наистина в началото всички физици се отнесли повече от скептично към работата на Хигс. Когато Хигс се опитал да публикува своя статия в научните списания Physics Letters и European Physics Journal, редакторите му върнали текста с забележката: „Съжаляваме, но всичко това очевидно няма отношение към науката”. Само американското American Physics се съгласило да публикува работата на преподавателя, и то в орязан вид. И едва след като белгийските физици Робер Бру и Франсоа Енглер достигнали до аналогични изводи за природата на възникването на масата, започнали да възприемат Хигс сериозно.

Забележително, е че самият Хигс бидейки убеден атеист, се възмущавал, когато вестникарите нарекли неговото поле”Божествената частица” – това название измислил нобеловият лауреат и директор на Лабораторията Ферми Леон Ледерман, който бил завладян от идеята за масовата популяризация на физиката сред обществеността. Разбираемо е че звучното название привличало вниманието не само на обикновените граждани, но и на научните фондове отделящи средства за изследвания. Казват че когато Хигс започнал да протестира срещу опоменаването на Бог, Ледерман, подсмихвайки се, предложил да променят названието на бозона на „проклетия” поради неговата неуловимост. Хигс помислил и се съгласил за Бога, а сега и сам често споменава това название

—   - А съм уверен че откритието не е далече,  -  увери журналистите от френският Courrier International след посещението на колайдъра в CERN, професор Хигс. – И тогава аз определено ще отворя някоя бутилка.

ГОНИТБАТА НА ХИГС

Гонитбата на бозона Хигс започна още в края на 70-те, и никой не се съмняваше, че ще я спечелят САЩ:американците тогава решиха да изградят истински суперколайдър SSC с дължина 97 км – три пъти по-голяма от тази на европейският. Но строителството се проточило прекалено дълго, разходите се повишили двукратно в сравнение с първоначалните пресмятания, и конгресът на САЩ през 1993 година прекратил финасирането на експеримента. Понастоящем се говори че в недостроения 97-километров „геврек” отглеждат шампиньони.

Собствен проект за колайдър имал и съветският Институт по физика на високите енергии към АН на СССР. Още през 1983 година в селцето Протвино под Серпухов бил изкопан 20-километров тунел за новият ускорител УНК(ускорително-набиращ комплекс за протони), но след това разпадането на СССР преустановило строителството му. Сега специалистите от ИФВЕ само подържат пръстена от тунели в работно състояние, даже без да мечтаят за това че някога ускорителят може да заработи.

Така че сега единствения участник в гонката за „Божествената частица” е CERN. Още през 1988 година бозона на Хигс се опитаха да хванат на специално построения електронно-позитронен колайдър LEP, но продължителните опити не се увенчаха с успех. Проследяващият експериментите Питър Хигс обясни неудачата с малката мощност на ускорителя, но генералният директор на CERN Лучано Майани обяви, че освен следите на W- и Z-бозоните”почти ни се отдаде да видим и бозона на Хигс”. Разбираемо, тези думи само раздразниха въображението, беше взето решението да се строи нова, по-мощна установка.

МОМЕНТА НА  ИСТИНАТА

Но какво ще се случи ако този път не забележат бозона на Хигс?

Руските физици считат, че няма да се случи нищо трагично за науката, след като експериментът така или иначе, ще помогне на учените да погледнат отвъд пределите на Стандартния модел. В частност, учените разчитат да открият  частицата на тъмната материя – вещества, от които се състои 96 процента от материята във Вселената. Тъмна я нарекли по причината че това вещество не е видимо, дотолкова доколкото то много слабо взаимодейства с нашето обикновено вещество и се проявява само в следствие на въздействието на гравитацията. Част от физиците е решена да улови реликтовото излъчване – останки от някакво поле, формирало се в първите секунди на Големия взрив. Трети имат намерението да изследват свойствата на субатомната частица B_s-мезон, с помощта на която, е възможно да се удаде проясняването на един от основните въпроси на съвременната космология – отсъствието на антиматерия във Вселената. Ако според общоприетата теория, по време на Големия взрив материята и антиматерията се образували в еднакво количество, то трябва те да са се анихилирали в чиста енергия. Но това не се е случило, и учените сега се подготвят да изяснят, къде са изчезнали всички античастици.

Между другото именно в CERN още преди 8 години беше за първи път синтезиран атомът на антиводорода, така че сега изследователите са пълни с оптимистични надежди.

Но за самият Питър Хигс нов провал ще се превърне в истинска катастрофа. 

—   По всичко изглежда, че това може да доведе до пълно прекратяване на финансирането на това направление в физиката, - призна професор Хигс. – Ако ние подведем международните партньори, то след такъв случай те просто ще престанат да ни се доверяват.

Впрочем както считат в CERN, в още по-голям проблем може да се превърне откриването на бозона на Хигс, но само в случай, че освен него не открият нищо друго.

Тогава това ще бъде даже не трагедия а истинска задънена улица за цялата физика на елементарните частици. В този случай на учените ще бъде много сложно да убедят стиснатите лидери на ЕС и главите на правителствата на страните-участници в проекта CERN да отделят от бюджета още някои други десет милиарда евро за строителството на новия, още по-мощен ускорител ILC (International Linear Collider), пускът на който вече е включен  в переспективните планове на CERN за 2020 година. Ще се попита, защо тогава да се строи още един суперколайдър, когато и така всичко  е известно?

Така че единствената надежда на европейските физици се крие в това че гонитбата на тайните на Бога никога няма да завърши и замислите на Твореца така и ще си останат

непостижими.

Фото: REUTERS; MAXIMILIEN BRICE/CERN

Големият адронов колайдер

Многократно завършвам постовете си със споменаването на Големия адронов колайдер — или по-известен със съкращението си LHC (от Large Hadron Collider). Сега ми се иска да посветя един пост специално на него, защото този колайдер е нещо наистина специално.

Големият адронов колайдер е ускорител на частици, който се строи в момента в ЦЕРН(Европейска организация за ядрени изследвания) до Женева, Швейцария. Той заема мястото на стария LEP (Large Electron-Positron Collider) в огромен тунел с диаметър 3 м, обиколка 27 км и заровен на 50 до 175 м под земята.

Колайдерът е съставен от две успоредни тръби между свръхпроводими магнити, охлаждани от течен хелий. В тях ще се пускат два лъча от протони, които ще обикалят в противоположни посоки и ще пресичат траекториите си в четири точки по 27-километровото трасе. Всеки протонен лъч ще има енергия от 7 TeV, като общата енергия на сблъсъка ще е 14 TeV.

TeV (тераелектронволт) е единица за енергия, използвана във физиката на елементарните частици. 1 TeV е приблизително равен на кинетичната енергия на летящ комар. Това, което прави Големия адронов колайдер специален е способността му да концентрира енергия в зона, милиони милиони пъти по-малка от комар.

Преди да бъдат пуснати в главния ускорител протоните ще бъдат ускорявани на етапи в линейни и по-малки кръгови ускорители. Освен протони, в LHC ще се изследват и тежки йони. Предвидени са шест подземни детектори: ATLAS, CMS, LHCb, ALICE, TOTEM и LHCf, като първите два са най-големите и са с общо предназначение. Докато работи ускорителят, общата енергия в магнитите ще достига 10 GJ (еквивалентни на 2.5 тона тротил).


Част от въпросите, на които 7000 учени от цял свят се надяват да получат отговори след експериментите в Големия адронов колайдер са:

• Дали Стандартният модел нарушава механизма на Хигс за образуване на масите на елементарните частици? Ако не, колко са Хигс бозоните и каква е масата им?
• Ще бъде ли по-точното измерване на масите набарионите напълно съвместимо със Стандартния модел?
• Имат ли елементарните частици суперсиметрични партньори?
• Защо има очевидно нарушаване на симетрията между материя и антиматерия?
• Съществуват ли допълнителни измерения (както предсказва теорията на струните) и можем ли да ги "видим"?
• Какво всъщност са тъмната материя и тъмната енергия?
• Защо гравитацията е с много порядъци по-слабо взаимодействие от останалите три?

Въпреки че отговорите на тези въпроси биха били безценни, новият ускорител на ЦЕРН си има цена, която не е никак малка. Първоначално приетата през 1995 г. стойност на проекта е била 1700 млн. евро плюс 140 млн. евро за експериментите, но през 2001 г. е направено преизчисляване и цената се е вдигнала с 300 млн. евро за ускорителя и 30 млн. евро за експериментите, което общо прави колосалните 2.17 млрд. евро. По време на строителството са изниквали множество проблеми пред инженерите и всичко това доведе до преместване на крайния срок от 2005 към април 2007, а на 22 юни ЦЕРН обяви нов срок:май 2008 г.

Съществуват известни притеснения относно безопасността на Големия адронов колайдер. Според някои хора експериментите в него могат да предизвикат няколко теоретични катастрофи, способни да унищожат Земята или дори Вселената! Например:

• Създаване на стабилна черна дупка;
• Създаване на странна материя, по-стабилна от обикновената материя;
• Създаване на магнитни монополи, които да катализират протонния разпад;
• Иницииране на преминаване към различен квантово-механичен вакуум.

Според проучвания на ЦЕРН няма опасност от подобни инциденти. Учените очакват получените мини черни дупки да се изпаряват почти мигновенно заради лъчението на Хокинг, въпреки че то не е доказано.

Търсят ново Слънце

Стартира най-големият ускорител на частици, който трябва да създаде трайна антиматерия

С грандиозен експеримент учените спасяват хората с нов източник на енергия

Робърт Аймар, генерален директор на ЦЕРН
Ускорителят има потенциал и сила да промени нашето виждане за Вселената изцяло. Той е продължение на любопитството ни към това колко стар е светът.

Мястото на колайдера 
ФОТО ЦЕРН и АП

Съществува ли антиматерия, която е способна да унищожи света, както пише в романа си "Шестото клеймо" Дан Браун? Или ще бъде открит нов източник на енергия? Това са въпросите, на които се опитват да отговорят учените от Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), които започнаха грандиозен експеримент вчера. 
Според най-катастрофичните реакции за техните опити е, че ще създадат стабилна черна дупка, която ще ни погълне. Учените от центъра дори са получавали смъртни заплахи да се откажат от опитите си, разказаха самите те. 
В търсене на нов източник на енергия, на началото на Вселената и на частицата Господ учените изстреляха вчера първите протони в 27-километровия пръстен на най-големия ускорител на елементарни частици в света, наречен Голям адронен колайдър (ГАК). Започна обратното броене до експеримента, при който в уникалното съоръжение за част от секундата трябва да се възпроизведат условията на Големия взрив, създал Вселената преди 13,7 милиарда години. 
Това обаче ще се случи на 21 октомври. Вчера първият протонен лъч, с близо 30 пъти по-ниска мощност от възможната, "обходи" гигантската тръба по часовниковата стрелка и в обратна посока, но без сблъсъци, за окончателна проверка на работата на свръхмощните електромагнити. 
Физиците по целия свят тръпнат в очакване на голямото събитие, когато миниатюрните сблъсъци на протоните в колайдъра, заровен на 100 метра под земята между Швейцария и Франция, трябва да дадат отговор на липсващото звено в Стандартния модел на елементарните частици, изграждащи нашия свят. Сблъсъците на частиците могат да "родят" материя. Така ще получим отговор вярна ли е теорията за съществуването на хипотетичната частица бозон на Хигс или частицата Бог, придаваща маса на материята. 
Учените се надяват също, че сблъсъците и отделяната при тях енергия ще доведат до "раздробяване" на атомите, за да се види от какво са "направени". 
Освен това опитите в ЦЕРН могат да разрешат една от най-големите загадки на нашия свят - къде е изчезнала антиматерията. Според общоприетата теория в момента на формирането на Вселената или на Големия взрив се е образувало еднакво количество материя и антиматерия. Ако бъде разрешен този въпрос, много учени смятат, че така ще се създаде "фабрика за антиматерия", при която ще се отделя огромно количество енергия. Ако успеем да разпределим отделяната енергия, можем да я натрупваме, създавайки нов източник на практически неизчерпаема енергия.
Откриването на начин да получаваме евтина антиматерия обаче може да стане и източник за създаването на бомби, многократно по-мощни от ядрените. "Съвременната наука познава едва 5% от Вселената, останалите 95% са "тъмна материя" и "тъмна енергия". Или материя, която не излъчва светлина", обяснява директорът на ЦЕРН Робер Аймар. "Не знаем каква е структурата на пространството и дали то наистина има само 4 измерения. Неизвестно е и защо има материя, но не и антиматерия", посочва още той.
При експеримента в Големия адронен колайдър с течен хелий ще се поддържа температура, почти равна на абсолютната нула - минус 271,3 градуса по Целзий. В тръбите в тунела ще се пускат един срещу друг два снопа протони, които ще се ускоряват практически до скоростта на светлината с мощна система от 1624 магнити. Или накратко, ще се възпроизведе това, което си представяме, че се е случило при Големия взрив. За обработка на информацията ще бъдат използвани над 100 000 компютъра в мрежа. 
Според някои учени опитите в ЦЕРН могат да доведат до откриване на тунел във времето. Или до нещо подобно на машина на времето. Според тази хипотеза освободената в колайдъра енергия ще бъде концентрирана в субатомна частица, в резултат на което ще настъпят изменения в "тъканта" на Вселената, изградена от пространство и време. Мощната енергия, която ще се образува в него, ще заключи времето в кръг.
Екип на "СТАНДАРТ"

Седна на окраине солнечной системы

Авторы: R. Hurt (SSC-Caltech), JPL-Caltech, NASA

Перевод: Д.Ю.Цветков

Пояснение: Какой из известных объектов в нашей солнечной системе - самый далекий? Этот вопрос обсуждается уже несколько столетий. Новый ответ на него был дан вчера НАСА, объявившем об открытии темно-красного объекта, получившего название Седна. Хотя Седна более чем в два раза дальше Плутона, сейчас она находится на наименьшем расстоянии от Солнца. Двигаясь по сильно вытянутой эллиптической орбите, Седна удалится на расстояние, почти в десять раз больше, чем сейчас. Возможно, она принадлежит к облаку Оорта из ледяных объектов, которое, как уже давно предполагается, простирается до самого края солнечной системы. Оценки размера Седны показывают, что он составляет примерно три четверти от размераПлутона. Таким образом, это самый большой объект солнечной системы, открытый после 1930 года, когда был обнаружен Плутон. Будет ли Седна именоваться планетой, должен решить Международный Астрономический Союз. На этом рисункепоказан предполагаемый вид Седны, с далеким Солнцем на заднем плане. Неожиданно красный цвет, необычная орбита и происхождение Седны обязательно станут предметом будущих исследований.

<<  Март  >> Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31         1995   1996   1997 1998   1999   2000 2001   2002   2003 2004   2005   2006 2007   2008   2009

Январь Февраль Март Апрель Май Июнь Июль Август Сентябрь Октябрь Ноябрь Декабрь

Authors & editors: Robert Nemiroff (MTU) & Jerry Bonnell (USRA)
NASA Web Site Statements, Warnings, and Disclaimers
NASA Official: Jay Norris. Specific rights apply.
A service of: LHEA at NASA / GSFC
& Michigan Tech. U.

НОВАЯ ПЛАНЕТА СЕДНА ЯВЛЯЕТСЯ САМЫМ ЧИСТЫМ ОБЪЕКТОМ СОЛНЕЧНОЙ СИСТЕМЫ

Астрономы

открыли новую крупную планету, вращающуюся вокруг Солнца. По мнению ученых, Седна, названная в честь эскимосской богини океана, является самым первозданно чистым объектом в Солнечной системе

begun Дать объявление Развивающиеся страны... Проведение конференции ООН по климату, которая проходит в. .. www. gzt. ru Все объявления Астрономы из Калифорнийского технологического института на пресс-конференции сообщили подробности открытия в Солнечной системе нового небесного тела. Объект, названный Седна (Sedna) в честь эскимосской богини океана, в настоящее время находится на расстоянии 13 млрд. км от Земли, его максимальное удаление от Солнца, по данным NASA, составлят 130 млрд. км. Диаметр "планетоида" составляет от 1290 до 1770 км. Объект, вероятно, наполовину состоит из льда. Майк Браун, астроном, возглавляющий команду ученых, нашедших объект, считает, что Седна может иметь спутник. Об этом, по его мнению говорит тот факт, что планетоид вращается медленнее, чем должен. Сама Седна обращается вокруг Солнца по очень вытянутой орбите. Полный оборот занимает у нее 10500 лет. Планета, по мнению Брайна, может быть первым известным людям фрагментом так называемого облака Оорта - предполагаемого кометного облака, лежащего на периферии Солнечной системы, на расстоянии до одного светового года от Солнца. Если Седна действительно его часть, то облако Оорта простирается намного глубже в нашу систему, чем это считалось раньше. Седна, считают ученые, является и самым первозданно чистым объектом в Солнечной системе. "Очень немногое произошло с этим объектом с момента возникновения Солнечной системы. Там где он находится, довольно пусто, так что он не сталкивался с другими объектами, не нагревался Солнцем. Он провел последние 4,5 млрд лет при температуре 400 градусов ниже нуля (F)". Майк Браун отказался классифицировать Седну как планету. По его словам, в ближайшие пять лет на окраинах Солнечной системы будет обнаружено множество подобных объектов. И, возможно, Седна не будет являться самым массивным телом в этом районе космоса. Ведь только за последние пять лет астрономы обнаружили в этом районе несколько больших объектов. В 2002 - Куауар (Quaoar), диаметром около 1200 км, в 2001 - Иксион (Ixion), 1065 км, в 2000 - Варуна (Varuna), диаметром около 900 км. По сообщениям Associated Press и Lenta.Ru